Десантът в Нормандия: Денят с главно „Д“
На днешната дата, през 1944 г., в северозападна Франция започва най-големият десант в човешката история.
Той е най-голям не просто като мащаб на ангажираните сили, но също така и като планиране, координация и отчитане на всички възможни географски, социални, политически и военни фактори, които оказват влияние върху неговата реализация.
Втората световна война, за добро или зло, е обречена да държи множество рекорди в човешката история. Повечето от тях са мрачни и кървави. Десантът в Нормандия е поредната, макар и знаменателна страница класацията с „най-…“. Оценките за тази военна операция варират от героичното й представяне в западните филмови продукции и литература, през пренебрежението на съветско-руската позиция, за да се стигне до задължителното заклеймяване от страна на почитателите на Вермахта, за които всяко нещо, което не е организирано от германците е повече или по-малко некадърно, некомпетентно или скалъпено. Най-важното нещо, когато става дума за история, е да запомним, че в нея нищо не е черно или бяло, а нюансите на сивото са доста повече от петдесет.
Отварянето на втори фронт срещу Хитлер
Темата за откриване на втори фронт срещу Нацистка Германия започва да се разисква още в края на 1941 г. По това време, Вермахтът чука на портите на Москва, а Червената армия е пометена по цялото протежение на Източния фронт, понасяйки поредица от унизителни и катастрофални поражения, които оставят цели армии в плен на германците. За Сталин е изключително важно да намали натиска срещу своите войски, които имат спешна нужда от прегрупиране, преструктуриране и превъоръжаване, след като огромни количества оръжие, техника и муниции са били или унищожени или пленени от германците.
Американски войници минават през Дорсет, за да се качат на кораб за Франция
Въпреки всички проблеми, в началото на декември 1941 г., РККА успява да закрепи някакъв стабилен фронт и да спре германското настъпление. Това се случва най-вече на базата на чутовните усилия на войниците и средния офицерски ешелон и има малко общо с адекватно планиране или политическо лидерство. Атаката срещу Пърл Харбър окончателно развързва ръцете на САЩ за включване във войната. Презокеанският мастодонт обаче има нужда са се събуди преди да може да хвърли във войната цялата си чудовищна мощ. Потенциалът на САЩ да се преструктурира на бойна нога е наистина зашеметяващ. Според специалистите във Вашингтон, Щатите се нуждаят от три години, преди военната им машина да заработи на 100%. Стане ли това, всички са единодушни, че краят на войната е въпрос не на „дали“, а на „кога“.
Не бива да подценяваме и капацитета на СССР
Макар съветската индустрия да не може да съперничи на тази на Щатите, Съюзът е напълно способен да надиграе Германия и сам, стига да получи достатъчно пространство за дишане. Като добавим към уравнението и империята над която Слънцето не залязва, с нейните безкрайни залежи от нефт и грамаден флот, изглежда, че още по Коледа 1941 г., Втората световна война вече трябва да се брои приключена. Но дали?
Презканално немско оръдие
Нацистка Германия е противник, с който нито една държава не би искала да се бие сама. Франция и Великобритания вече са направили нескопосан опит в тази посока и са се провалили катастрофално през 1940г. Германия разполага с отличен офицерски корпус, както на средно, така и на високо ниво. Индустриалният й капацитет съперничи на този на Великобритания и частично на СССР, а качеството на военната й техника обикновено превъзхожда това на останалите Велики сили. Танковете са показателен пример в тази насока, макар доста да може да се каже и за артилерията, превозните средства и самолетите.
В ранните етапи на войната, това относително техническо превъзходство, съчетано с по-качествено обучение на войниците и по-доброто тактическо и стратегическо планиране, успява да компенсира успешно количественото превъзходство на опонентите на Хитлер. През 1942 г., Германия успява да разгърне нова офанзива в Украйна и легендарната 6-та армия достига до Волга, а в Африка Пустинната лисица Ервин Ромел надиграва британците, изтласквайки ги през цяла Либия, чак до границите на Египет. Светкавичните победи на Япония в Индокитай и Индонезия допълват картината. Към септември, 1942 г., въпреки че най-големите индустриални сили са ангажирани срещу Оста, на пръв поглед изглежда, че Хитлер и съюзниците му могат и да успеят да измъкнат победата.
Реалността скоро се намесва в уравнението и прогнозите на по-предвидливите специалисти започват да се сбъдват една по една. Американският тихоокеански флот започва да разбива и изтласква японците обратно към родните им острови. В степите на Евразия, добре планираната и координирана операция „Уран“ прекършва настъплението на Вермахта към Кавказ и обръща окончателно хода на военните действия на Източния фронт. В Африка, ген. Ервин Ромел се сблъсква с непреодолимата количествена разлика, която неговия Африкански корпус среща срещу постоянно засилващата се британска армия на Монтгомъри. Подводната война, надзиравана от Дьониц също започва да се преобръща. До скоро германските подводници са заплашвали да ликвидират британското морско предимство и да превърнат Атлантика в гробището на англосаксонската военноморска сила.
Омаха
Ала презокеанското чудовище се е събудило
Индустрията на САЩ започва да произвежда в количества, за които в Берлин могат само да сънуват. „Чудото на Шпеер“ е тема за дебати сред мнозина историци, но дори забележителните темпове на индустриална мобилизация на Германия бледнеят пред пробуждането на американския потенциал. Освен това, САЩ започва да захранва Великобритания и СССР със суровини, които вдигат на крака собствените им индустрии и скоро трите съюзни страни започват да задушават Оста по всички фронтове. Когато съотношението в количество е относително разумно, качеството на германската техника е ключово. В един момент обаче, Съюзниците започват да произвеждат толкова много, че качеството спира да има значение.
Въпреки това, способността на Германия да води ефективна отбрана по всичките си фронтове е забележителна и не може да се отрече. Кървавата 1943 г. отбелязва множество съюзнически успехи, както на Източния фронт, така и в Африка и Италия. Въпреки това, всеки километър земя се откупува с реки от кръв и тонове разрушена техника. За Съюзниците, събрани на конференция в Техеран става ясно, че Германия трябва да бъде пречупена с отваряне на сериозен фронт в Западна Европа, с който да се принуди врага да раздели чезнещите си сили и да се ускори края на войната. Обратното би означавало катастрофално големи загуби и проточване на конфликта.
Политиката също изиграва своята роля
Великобритания и САЩ искат да гарантират следвоенен контрол над колкото се може по-голяма част от Европа. Макар Рузвелт да смята, че може да се разбере със Сталин, Чърчил е доста по-трезв в преценката си за съветския вожд и правилно отбелязва, че СССР няма да отстъпи от нито една територия, окупирана от Червената армия. Появява се и фактора Свободна Франция. Шарл Дьо Гол и неговите съветници всячески търсят шанс да извоюват за страната си позицията на победителка, а не на освободена държава в Следвоенния свят.
За тях освобождаването на европейските територии на Франция е от първостепенна важност за каузата им. Идеите за нов фронт на Балканите и в Италия са отхвърлени. Операцията в Италия вече е доказала своята неефективност за изваждането на Германия от войната, а Балканите са твърде незначителни по отношение на стратегическите позиции за нанасяне на удар в сърцето на Германия.
За да подпомогнат каузата на Дьо Гол, да намали непосредствената заплаха за Острова и да създаде възможност за настъпление към ключовите земи по поречието на река Рейн, САЩ и Великобритания избират да стоварят войските си в северна Франция. Според плановете, Съюзниците трябва да създадат широко предмостие в Нормандия, което да включва и ключовите градове Каен и Шербур. Там трябва да бъдат разположени летища и продоволствени бази, на чиято основа настъплението да се разгърне във вътрешността на Франция. Операцията получава кодовото название „Оувърлорд“.
За да бъдат прикрити намеренията на Съюзниците, в действие влизат поредица от диверсии, останали с общото название операция „Бодигард“. Докато разузнаването се стреми да обърка германците, учени, политици и военни се заемат да планират фактическия десант. Съединените щати предвиждат участие с два армейски корпуса – V-ти и VII-ми, а Великобритания – със своите XXX-ти и I-ви корпус. Общо, над 150 000 войници трябва да бъдат стоварени по бреговете на Нормандия.Поддържащия военноморски флот включва над 6 900 кораба, разделени в осем флоти, като 2/3 от съдовете са предоставени от Великобритания. Над 190 000 моряци участват в операцията редом със сухопътните сили. Военновъздушната поддръжка се осигурява от над 2 200 бомбардировача, придружени от изтребители, разузнавателна авиация и транспортни самолети, всичко над 11 500.
Срещу тях, като част от т.нар. Атлантически вал, изграден от маршалите Рундщед и Ромел, германците разполагали с ок. 40 000 войници, множество укрепени огневи точки, артилерия и над 800 самолета. Плажовете били надлежно минирани и покрити с бодлива тел, противотанкови заграждения и други препятствия.
Целият фронт на десанта е разделен на пет сектора, чийто имена са се превърнали в легендарни за участвалите в сраженията и са вписани със златни букви в страниците на военната история на САЩ и Великобритания – Омаха, Юта, Юно, Злато и Меч. С фронт около 50 мили Съюзниците трябвало да превземат няколко укрепени селища около Каен. Омаха и Юта са целеви зони на САЩ, докато останалите три „плажа“ трябвало да бъдат заети от британските и канадските дивизии. Начело на войските на САЩ стои ген. Омар Брадли, докато британците се намират под надзора на Бърнард Мотнгомъри. Общото командване на операция „Оувърлорд“ е поверено на ген. Дуайт Айзенхауър.
Операцията започва не призори, както смятат мнозина, а в 0:15 минути след полунощ, когато войници от въздушно преносимите части на САЩ и Великобритания са спуснати в тила на бреговите германски позиции за да завземат мостове и ключови пътища за комуникация.
Самия десант по петте плажа започва около 6 часа сутринта. Както гласи законът на Мърфи, „най-добрият военен план е адекватен само докато не започне същинската битка“. Въпреки прецизното планиране на теченията, фазите на луната, температурата на въздуха и водата, посоката на вятъра и т.н., част от десантните съдове били отнесени настрани от първоначално набелязаните позиции. Оказва се, че и разчетите за позициониране на вражеските части също не били точни. Така например на Омаха, вместо очаквания един полк, срещу двете американски дивизии била разположена 352-та пехотна дивизия на Вермахта. ВВС подсигуряването чрез бомбардиране на вражеските позиции също не навсякъде произвело очакваните резултати.
Тъй като бомбардировачите трудно се ориентирали в нощния мрак, бомбите често били пускани не върху самите укрепления на плажа, а във вътрешността на сушата, без пряко да засегнат крайбрежните укрепления. Недобре координираното дебаркиране на Юно товарило пехотата доста преди поддържащите бронирани части и това довело до значителни загуби сред първите стъпили на брега подразделения.
При парашутистите нещата също не били розови
В някои случаи войниците били пускани от толкова ниско в мрака, че нямали време да отворят парашутите си. Други части били спуснати върху наводнени ниви, превърнати в същински блата. Наличието на множество стобори и оврази затруднило концентрацията на парашутните части и като цяло те не успели да реализират голяма част от поставените им за деня на десанта цели. Въпреки това, няколко ключови пътища и мостове били подсигурени, което щяло да изиграе роля при разгръщането на десанта.
Германците се съпротивлявали упорито срещу превъзхождащия враг. Макар да разполагали с бункери и укрепени огневи точки, те били тотално превъзхождани по огнева мощ. Освен бомбардировачите, позициите на Вермахта се намирали под обстрела на грамадната палубна артилерия на съюзническия флот. Отделно, на много от плажовете били спуснати специално пригодени десантни танкове, които служели за прикритие на пехотата и допълнително увеличили концентрацията на огнева мощ за Съюзниците. Макар да имали сериозно предимство по отношение на терена, численото превъзходство на противника от порядъка на 4 към 1 се оказало непреодолим фактор. Въпреки това, германските войници се сражавали упорито, особено в боевете за укрепените крайбрежни селища, които Съюзниците трябвало да прочистват къща по къща.
В крайна сметка, когато слънцето залязло над окървавените брегове на Нормандия, Съюзниците били завладели напълно плажовете Юно и Злато, които били свързани в общ плацдарм и държали твърда позиция на останалите три бряга.
Предмостието било създадено с цената на 10 000 убити, ранени и пленени войници. Данните за загубите на германците варират, като най-скромните оценки са за ок. 4000 убити и ранени, а най-високите достигат до 10 000 жертви. През следващата една седмица, Съюзниците успели да изтласкат силите на Вермахта от цялата десантна зона и да създадат търсеното общо предмостие. Към края на месец юли, силите под върховенството на Айзенхауър наброявали над 1 400 000 войници, а в края на август – над 2 000 000.
Германците продължили да ангажират значителни сили за ограничаване на вражеското настъпление и хвърлили в битката за Нормандия над 640 000 войници. Общо, операция „Оувърлорд“ струвала на Съюзниците над 220 000 убити и ранени, докато германскиите загуби отново получават различни оценки от четвърт до половин милион.
В краят на месец август, 1944 г., вторият фронт в Европа е вече факт (макар да е по-правилно да го наричаме трети с оглед на битката за Италия – б.а.) От тук на сетне започвала надпреварата между Съюзниците за това кой пръв ще влезе в Берлин.
