Да вържеш госпожица на влаковите релси

Здрав, прав момък се притичва на помощ на красива девойка в беда – това е един от най-популярните, а може би и най-популярният троп, стар колкото театралното изкуство. С течение на вековете митичните заплахи се заменят от по-ежедневни като познатия ни вече мустакат и остронос злодей, който завързва дамата на влаковите релси. Мит ли е обаче този прийом или е имало реална практика в живия живот на завързване на жени върху релси, за да ги блъсне влака?

Някои може да смятат, че тези иконични сцени в модерния си вид произхождат от немите филми, но това не е точно така, въпреки че можем да намерим много такива моменти във (малкото оцелели) филми от тази ера. Например, „Barney Oldfield’s Race for a Life“ от 1913 често е определян като първият филм, в който злодей завързва дама пред влака, за да я спаси героят в последния момент. Работата е там, че филмът е комедия, специално направена така, че да осмива тропа.

Кадър от „Barney Oldfield’s Race for a Life“

В друг подобен пример, „Teddy at the Throttle“ от 1917, Глория Суонсън играе дамата в беда, която обаче успява да се спаси сама, защото героят закъснява…

Истинският герой на „Teddy at the Throttle“ – Глория Суонсън

За да разберем истинския произход на класическата сцената или поне как става класическа, трябва да погледнем много назад, към театралните постановки. Често „Under the Gaslight“ на Аугустин Дейли от 1867 се цитира като първата пиеса с такава сцена. В нея персонажът Снорки е завързан на релсите от Байк. Докато прави това, Байк обяснява: „Ще те сложа да си легнеш. Няма да се въртиш много. След по-малко от 10 минути вече ще си заспал. Ето, така харесва ли ти? Ще стигнеш до Бранч преди мен, нали? Ти ме изигра и ме подслушва – направи го сега, ако можеш. Когато чуеш тътена под главата си и видиш светлината, която танцува в очите ти, и почувстваш железните колела на половин метър от врата си, мисли за Байк!“

За радост на Снорки, героиня на име Лора се притичва на негова помощ и го освобождава преди влакът да мине.

Въпреки че Дейли е смятан за автор на сцената, това въобще не е така – просто неговата пиеса я популяризира. Например, ако задълбаем малко по-надълбоко в театъра, подобна сцена се появява в „The Engineer“ от 1863, поставена във Великобритания.

Този момент в пиесата на Дейли е толкова добре направен, че колегите му драматурзи бързо го слагат и в своите творби. За негово раздразнение. За да запази авторство върху сцената, която той самият също смята, че е измислил сам, Дейли започва да съди въпросните си колеги. Защитата предоставя на съда примери за други произведения, преди пиесата на Аугустин, в които има същата сцена, но съдът отсъжда в негова полза. Делото става едно от емблематичните в авторското право на Америка като изтъква, че есенцията на отделни сцени също подлежи на авторство и не може да бъде копирана дори да не е буквално.

Това обаче не спира плагиатството от Дейли като се смята, че той няма как да съди всички автори, а също така ако се направят известни по-големи промени, дори да ги съди, ще им се размине.

Сцената се прехвърля и разпространява и във Великобритания като един редактор на вестник пише: „През октомври 1868 сюжетът с влаковите релси можеше да се види в пет различни постановки из лондонските театри.“

Та така тропът става известен. Но случвал ли се е някога в реалността? Излиза, че да, дори няколко пъти.

Според брой на „New York Times“ от 31 август 1874, французин, наречен във вестника просто Гарднър, е убит именно по такъв начин като преди това е ограбен. В този случай обаче французинът частично успява да се измъкне и в крайна сметка влакът среща само долната част на левия му крак. Гарднър остава жив достатъчно, за да даде детайлно описание на похитителите си на полицията, но след това умира от раните си.

Трябва да отбележим, че по това време влакове вече има сравнително отдавна, но този, както и другите няколко случая се появяват чак след като сцената плъзва по театрите. Подобно на мафиотите, които слагат жертвата си в „бетонни обувки“ и я пращат „да спи с рибите“, тази сцена също изглежда, че първо е измислена от творческото съсловие и чак след това прилагана в реалния живот.

Ето и един по-скорошен пример – от 2017. В него участва друг французин, Гиламе Греми, който не само, че няма стандартния мустак, но и изцяло опорочава забавния елемент на сцената… Греми страда от клинична депресия и след като опитите му отново да се събере отново със съпругата си, Емили Халин, се провалят, на 34-ия й рожден ден той я отвлича, завързва я за релсите с, както казва полицията, „много силно тиксо“ и след това застава над нея срещу приближаващия влак.

В истинския живот често няма самоотвержен герой, който да се притече на помощ и за нещастие на двойката и децата им, опитът е успешен и двамата загиват след като влакът минава през тях с 320 км/ч.

Така че – да, има няколко известни случая на връзване човек на релси с користна цел. Спасение след завръзването обаче все още няма.