Американската мечта на един американски президент

През втората половина на 19 век малко американци са по-известни и почитани от мъжа, който в момента краси с лика си банкнотата от 50 долара. Юлисис Грант, роден през 1822, довежда войските на Севера до победа в Американската гражданска война, след това осуетява опитите на президента Андрю Джонсън да отнеме някои основни права на новоосвободените роби, a по-късно сам той е избран за президент два пъти. След края на държавната си служба, Грант взима всичките си спестявания и ги инвестира в брокерска фирма на Уолстрийт. Казват му, че така ще стане богат и ще си осигури приятни старини. Това не е така.

Като всеки военен командир, Грант е губил битки и познава поражението. Тази загуба обаче ще бъде лична. А тревогите тепърва ще започват.

* * *

През 1843, на 21 години, Грант започва кариерата си като военен в Мисури, където се влюбва в сестрата на съквартирантката си, Джулия Дент. Те спират ухажването си за малко, когато той отива да се бие във войната с Мексико. Самият Грант смята, че битката е несправедливо възползване от значително по-силна военна мощ от страна на САЩ, но запазва политическите си виждания за себе си.

Юлисис и Джулия възнамеряват да се оженят веднага след войната, която приключва през 1848. Но това се нрави на майка му и баща му – страстни противници на робството и смъртното наказание. Те харесват Джулия, но не и родителите й, които от своя страна са страстни робовладелци. В крайна сметка младите трябва да чакат 5 години преди да сключат брака си, защото неговите родители го бойкотират.

Перипетиите тепърва предстоят и Джулия скоро ще разбере, че мъжът й има сериозни трудности да изкарва пари като цивилен.

Семейство Грант, 1864/1865

Юлисис се проваля във всичко освен в това да вярва на всеки срещнат. Първо инвестира парите във внос на полярен лед, който, разбира се, се разтапя по пътя. Сади картофи и лук, които се развалят още в земята. Участва в магазинче, което продава стоки на войници, но фалира набързо, когато партньора му го мами и напуска бизнеса.

Затова започва и да пие повече, отколкото е редно, което за него е две питиета. Той избягва чашката преди служба… но не винаги. Докато един ден командирът му не дава ултиматум: или напуска, или го уволняват. Грант напуска.

Разорен, той се мести с жена си и двете си деца в колибка в Мисури и продава дърва, за да се издържа. Междувременно семейството им се увеличава с още две дечица, което го кара да заложи златния си часовник, за да успее да купи коледни подаръци за всички.

Когато бащата на Джулия умира, всички се местят в семейния им дом в Дент. Те също така наследяват нещо или по-скоро някого – роб на име Уилям Джоунс. Юлисис може да реши финансовите си проблеми като продаде Уилям за $1000 или като го дава под наем. Той обаче го завежда в съда и след подписването на няколко документа, Джоунс вече е свободен човек, а Грант се връща към дървата.

* * *

Вече известен с пиянството си молбите на Грант да се присъедини към армията не са удовлетворени, докато накрая не го правят командир на най-недисциплинираната и непослушна артилерия в американската. Момчетата са само на 2 седмици от края на службата си, но след присъединяването на Юлисис, всички се записват за още 3 години. „Знаехме, че имаме най-добрият командир в Щатите“, казва един от подчинените му.

Новините за добрата му служба стигат до президента Ейбрахам Линкълн и двамата мъже си допадат. Това обаче не може да се каже за съпругите им – те не се разбират, дори никак. Когато Робърт Лий се предава, семейство Грант е поканено на празнична вечеря с президента. Джулия обаче категорично отказва и Юлисис измисля извинение да не дойде – трябва да хващат следващия влака за на север, за да видят сина си. Тази вечер госпожа и господин Линкълн излизат сами, без Юлисис и Джулия, и отиват в театър Форд, за да гледат постановка. Там Линкълн е застрелян от Джон Уилкис Бут.

Грант заедно с Линкълн, генерал Шърман (крайно ляво) и адмирал Портър (дясно)

Грант никога няма да си прости измъкването. Смъртта на Ейб открива възможност за Юга да наберат отново сила. Вицепрезидентът Андрю Джонсън е назначен като такъв от републиканската партия, за да събере част от десните гласове. Сега обаче той заема главния пост в страната и расистките му виждания стават много по-опасни. Грант става негов секретар по военните въпроси и върви по тънка линия между заповедите на Андрю и собствения си морал. Новите политики на новия президент бързо предизвикват Конгреса и членовете му правят всичко възможно, за да предпазят прогреса на държавата от небивалите му постъпки. Юлисис е вокален в несъгласието си с новия си шеф и това се харесва на Конгреса като дори прокарват закон, който отменя задължението военния секретар да следва заповеди от президента. В крайна сметка на 24 февруари 1868 парламентът гласува за първи път импийч на президента на Съединените щати – за съжаление неуспешно, с 1 глас разлика.

Четири дни по-късно републиканците се срещат в Чикаго, за да номинират наследник на Джонсън. Номинираният е само един: Грант. Така след изборите през декември Юлисис Грант става 18-ият президент на Съединените американски щати.

* * *

След като напуска Белия дом през 1877, Грант трябва да работи, защото се отказва от армейската си пенсия, когато постъпва в длъжност, а по това време на президентите не се полага такава. Започваме отначало…

Предлагат му да напише мемоари, но той отказва, защото не е добър с перото. Предложението идва от Марк Твен…

Той се установява в Ню Йорк, а синът му работи в брокерска къща в Манхатън заедно с Фердинанд Уорд. Именно Уорд кара Грант да инвестира парите и името си във фирмата. Първоначално инвестицията е успешна и скоро баща и син слагат всичките си пари в предприятието – $2,6 милиона равни на около $70 милиона днес. Реално Юлисис няма пръст в делата на фирмата и няма какво да прави с времето си, затова редакторът на списание Century му предлага да пише спомените си от Гражданската война за $500 на текст. Грант отново отказва да пише.

Един ден Фердинанд споделя с Грант лека спънка в бизнеса, за която са нужни $150 000. Грант, радостен, че може да е полезен, веднага взима карета до дома на Уилям Вандербилт и набавя парите, които Фердинанд моментално депозира в собствената си сметка. 48 часа по-късно фирмата фалира. Юлисис се прибира шокиран при Джулия и изпразва джобовете си – на масата пред него има $81, тя добавя още $130 и това е всичко, с което разполагат.

Грант предлага къщата си като компенсация за заема от Вандербил, но той отказва. Вместо това иска бившият президент да даде медалите си от войната на Смитсонианската институция. Грант звъни и на списание Century, с което се разбират за 4 текста на предварително изказаната цена.

Тези текстове прерастват в книга, от която той ще получи 10%. При тази новина Марк Твен побеснявва и предлага на Грант 70% от книгата му, ако подпише с неговата издателска къща Webster & Company, както и става.

* * *

Юлисис Грант пише мемоарите си по-малко от месец преди да умре

Докато пише обаче Юлисис открива, че има рак. Работата му става непосилно болезнена, както и храненето, в следствие на което теглото на мъжа пада от 90 на 58 килограма.

На бележка, поставена във вътрешния джоб на сакото му, така че да бъде намерена след смъртта му, Грант пише до съпругата си: „Има още неща, по които бих искал да говоря, но за които не мога. Темата е много болезнена. Казвам ти последно сбогом, докато не се срещнем в един друг и вярвам по-добър свят.“

Той разделя книгата си в два тома, а цялото произведение излиза от редакция през юли 1885. Грант не може да повярва и иска да го чуе, затова децата му се редуват да четат. Той обаче има енергия да изслуша само първият том. Юлисис Грант умира малко след 8:00 часа сутринта на 23 юли 1885.

* * *

Четири месеца след погребението му „The Personal Memoirs of Ulysses S. Grant“ излиза за продажба. Твен организира хитра маркетингова кампания, в която клиентите могат предварително да закупят едно от три различни вида на книгата, всяко на различна цена, за да максимизира печалбите.

Джулия получава общо около $400 000 авторски възнаграждения, равни на около $12 милиона днес. Книгата му все още е в печат, а Юлисис най-накрая доказва, че може да постигне американската мечта и без държавна длъжност, сам.