Мама Сладка 40 години подслажда живота на Извънземните от NBA
Преди две седмици, след поражението на Тимбъруулвс от Пистънс, Тадж Гибсън искаше да запознае съотборника си Джош Окоги със своя загадъчна приятелка. След като всички ангажименти след мача бяха приключили и неприятните мисли от загубения двубой вече отлитаха от съзнанието им, двамата се отправиха от изхода на арената в Детройт към клубния автобус. А там ги очакваше един човек и усмивка, на която Тадж не можеше да устои.
33-годишният Гибсън, ветеран с десетгодишен опит в лигата, отлично знаеше какво следва: гореща прегръдка, кратък разговор за това как върви животът му и неизменния подарък. В същото време 20-годишният Окоги бе на другия полюс на емоциите си и наблюдаваше срещата в неведение. Беше объркан и предпазлив.
„Безумно забавно е, защото новобранците в отбори и случайните хора, които минават покрай нас, започват да се чудят коя е тази дама. Представих я на Джош, а той изненадано му попита: „И какво? Искаш да кажеш, че тва е някаква жена, която ти пече бисквити и сладки, така ли?“ А аз отговорих: „Да, момче, тя е много приятна дама и прави невероятни сладки“.
До края на пътуването с автобуса, което отне около 20-ина минути, Окоги вече бе омел цялата кутия и, примлясвайки, отбеляза възторжено. „Тези сладки са изумителни“, а Гибс само му кимна и отговори с усмивка: „Да, такива са всеки път“.
Приятелката на Гибсън със златните ръце се казва Даяна Саймън. Тя е на 64 години, родом от Кливланд, и работи като мениджър в AT&T в родния си град. Но звездите от НБА от настоящето и миналото я познават под друго име.
„Аз я наричам Мама Сладка и така е записана в телефона ми“, казва центърът на Гризлис Йоаким Ноа.
В продължение на почти 40 години Саймън доставя лично от специалитета си пред залите в Средния Запад – главно в Кливланд, Детройт и Чикаго, а наред със сладките, дарява любимите си звезди и с майчина любов. Самата Саймън няма съпруг и свои собствени деца. Поне официално. „Синовете“ й обаче са безброй. И всичките – „извънземни“ от НБА. Тя пече бисквитите в свободното си време и обикаля страната на собствени разноски.
„Предлагали сме й пари, но не дава и дума да се отвори. Даяна просто обича да се грижи за баскетболистите“, казва нападателят на Уизърдс Джабари Паркър.
Наградата за Мама Сладка и нейните усилия е да си побъбри с играчите и да й кажат, че им е било вкусно.
„Обичам да правя нещо полезно и приятно за другите. Харесва ми да пътувам и да се срещам с хора, които когато ме видят следващия път, да ме поздравяват и да ме питат: „Дали нямаш някоя сладка у себе си?“. За мен това е начинът да се запознавам и да намирам някаква обща цел в живота с новите си познати. Отначало просто си говорим, а след това отношенията ни прерастват в приятелство. Всеки обича бисквитките ми. Затова ги и правя. Не искам, когато ме видят пред залата, да си мислят: „Отново ли тази Даяна… Какво иска?“. Обикновено феновете винаги искат нещо от баскетболистите, независимо дали става въпрос за автограф или билет за мач. При мен е точно обратното. Целта ми е да разберат, че има човек, който ще направи нещо за тях, без да търси нищо в замяна.“
Навярно и вие си мислите същото като Окоги в началото: как може една обикновена жена да прави всичко това? Как се среща с играчи, които получават милиони долари, и разговаря с тях лице в лице само на няколко метра от скъпите им лимузини и клубните автобуси? Как така суперзвездите и гардовете на отборите й се доверяват толкова безрезервно? Не се ли страхуват, че може да сложи нещо в бисквитите?
„Изобщо не се притеснявам. Просто знам, че сладките винаги ще бъдат хрупкави, свежи и вкусни“, казва по този повод Боби Портис от Уизърдс.
Това доверие обаче си има и своето обяснение.
През 70-те години на миналия век Саймън работи като детегледачка в домовете на някои от баскетболистите на Кавалиърс и още тогава готви не само за малчуганите, но и за звездите и техните съпруги.
И тъй като НБА е огромен, печеливш и динамичен бизнес от десетилетия, някои от тези играчи напълно в реда на нещата се местели в клубове от други градове, когато пристигне добра оферта за тях. Но рано или късно се връщали в Кливланд с екипа на новия си клуб. И там ги очаквала стара приятелка…
„Когато им предстоеше мач тук, те ми се обаждаха и ми казваха нещо от сорта: „Здравей, Даяна! Можеш ли да изпечеш малко сладки и да ми ги донесеш? Сега съм в хотела“, разказва Саймън.
Джим Клемънс, който играе над десет години в НБА, преди да стане помощник-треньор на редица отбори от Асоциацията, е един от тези, които се сприятелява с Мама Сладка в Кливланд навремето. Стават толкова близки, че дори я кани на сватбата си. През 1989 г. пък, като асистент на Чикаго Булс, й предлага да изгледа на живо мач на „биковете“. Саймън първоначално се колебае, защото не е свикнала да получава даром нищо в живота си. В крайна сметка се съгласила, но при едно условие: „Хайде, ще дойда, но ще ти изпека бисквити.“
Малко след края на разговора, телефонът й отново звъннал: „Моля те, донеси сладки, но не само за мен и жена ми, а за целия отбор“. Даяна изпекла няколко тави, напълнила чантите и поела на 5-часово пътуване към Чикаго.
„Първоначално носех по една голяма кутия, но Майкъл Джордан, Скоти Пипън и Рон Харпър започнаха да се дразнят, че другите им изяждат бисквитите. Затова започнах да слагам за всеки в отделна кутия. Тогава струваха по 25-30 цента, а сега същите са по 3-4 долара. Принудих се да купувам най-обикновени опаковки от пекарните.“
След дълги години в услуга на Извънземните, Даяна е във ВИП списъка за абсолютно всички НБА събития. Където реши – отива и влиза. И носи сладки. А тези изключителни професионалисти, обсебени от фитнес и диети, са готови да нарушат режима си заради нейните десерти.
„Имаше моменти, когато някои играчи ми предлагаха пари. Казах им, че не съм тук заради това и не искам да се забърквам в неприятности заради нелицензираната продажба на сладки в залата. Правя всичко това само за тях и за себе си.“
Наставникът на Клипърс Док Ривърс разказва, че познава Саймън от над 20 години. Спомня си първата си среща с нея в Кливланд, когато трескаво търсел отговора на въпроса защо някаква непозната му предлага сладки. По-опитните по темата обаче бързо го уверили, че не само са безвредни, но и невероятно вкусни.
„Сега ми пече по поръчка какво ли не“, споделя Ривърс за Мама Сладка, която е очаквана с нетърпение във всяка зала.
Според Саймън, тя е посетила на живо около 80% от всички домакински мачове на Кливланд през последните няколко десетилетия. Почти не пропуска гостуванията на отбора в Детройт, защото „е толкова близо и хората там са прекрасни“. Понякога стига и до Чикаго.
С течение на времето стана баскетболната любимка на Средния Запад, а поднасянето на вкусните й подаръци след мачовете се превърна в неизменен ритуал.
Постоянно я питат какво слага в бисквитите си, за да станат толкова неустоими, но твърди, че всичко е много просто и стандартно – ванилия, брашно, шоколадови пръчици, стафиди и т.н.
Една рецепта, отработена до съвършенство.
Но все пак признава за мистериозната съставка в тестото си.
„Просто ги правя с много любов“, казва Саймън.
И наистина – слага голяма щипка майчина обич, с която младият Джош Окоги се сблъска пред залата в Детройт, първоначално гледайки недоверчиво Мама Сладка.
Но Тадж Гибсън, който се запозна с грижовната Даяна още в Чикаго, нямаше как да го подведе.
Защото знае отлично, че бисквитите са неустоими, каквато е и приятелската усмивка. Било след радост или поражение.
„Тя винаги ме заговаря и ме пита как са нещата при мен. „Не се тревожи за мача. Игра добре – казва ми. – Ето ти малко бисквитки, за да си оправиш настроението. Всичко ще бъде наред“. Тя е познато лице в нашия бизнес, в който постоянно се появяват нови хора. Виждаш я след мач и денят ти става по-светъл“, излива душата си Гибсън.
Общуването със звездите озарява и ежедневието на Мама Сладка. Без съпруг и деца тя дарява цялата си обич и внимание на момчетата от НБА.
Прави го напълно безкористно – да знае, че е зарадвала някого.
Отказвала е безброй предложения и нелоши хонорари да разкаже историята си в лъскавите телевизионните студиа на Щатите, но не й трябва закъсняла слава.
Целият й живот са баскетболните пътувания, сладките и приятелите, на които ги дарява.
Невероятно, нали?
Но за щастие все още има такива хора по света. Колкото и да ни се струва, че са на изчезване.
