Праисторически хобит е живял на Филипините допреди 50 000 години

Наскоро направен анализ на древни останки от кости и зъби, открити през 2007 във Филипините, установи, че те принадлежат на непознат досега човешки вид. Размерите му са по-малки дори и от тези на така нареченият „хобит“ – Homo Floresiensis открит на Индонезийският остров Флорес.

Премоларните зъби на Homo Luzonensis

Находката е от пещера на филипинския остров Лусон, поради което и новооткритият вид е кръстен на неговото име – Homo Luzonensis. Тези мистериозни същества са го обитавали през епохата на късния Плейстоцен, до преди около 50 000 години. Макар по размери (едва 120 см на височина) да наподобява Homo Floresiensis, той споделя особености характерни и за други древни човешки същества. Костите на краката и пръстите му са по-заоблени като при австралопитеците (чийто представител е известната Люси), премоларните му зъби също имат характеристики близки до тези на австралопитеците, на Хомо Еректус и Хомо Хабилис, но пък моларните му зъби са като на модерните хора – Хомо Сапиенс, само че доста по-малки по размери. Но същевременно той притежава комбинация от морфологични особености каквато не се среща у никой друг представител на рода Хомо, което позволява той да бъде класифициран като отделен вид.

Пещерата Каляо, Филипините

В пещерата Каляо са открити общо 13 фосила, принадлежащи на поне двама възрастни индивида и едно дете, сред които две фаланги на ръце, три от ходила, бедрена кост и 7 зъба. Датировката на един от фосилите показва 50 000 години, което означава, че този вид е съществувал по времето когато са съществували и Хомо Сапиенс, неандерталците, техните братовчеди – денисовските хора и другите хобити – Homo Floresiensis. Тоест през този период на планетата са съществували цели 5 вида човеци, като не е изключено в бъдеще да се открият и още.

Художествена репрезентация на Homo Luzonensis

Как точно са изглеждали тези дребни хора е все още трудно да се каже от оскъдните останки с които разполагаме до момента. Това, което със сигурност може да се каже, е че зъбите им са по-малки дори от тези на Homo Floresiensis – това автоматично означава, че и на ръст не са били по-големи от него. А по-облите кости на краката и пръстите сочат, че Homo Luzonensis е бил пригоден както за катерене по дърветата, така и за ходене по земята в изправено положение. Имайки предвид факта, че представителите на рода Homo са започнали да ходят на два крака още преди 2 милиона години, то със сигурност не става въпрос за ход на еволюцията, вървящ „обратно към дърветата“. Най-вероятно тези древни особености са се запазили у Homo Luzonensis поради това, че той е живял на изолиран остров с липса на конкуренция от други хора. Все пак въпросите относно притежанието на тези примитивни белези и хода на тяхното еволюиране и функциониране засега са неясни за палеонтолозите.

Мистерия остава и кога точно клонът на тези малки хора са е отделил от еволюционното дърво на останалите и как са се озовали на остров Лусон при положение, че той е отделен от континента от поне 2.6 милиона години. По-вероятно е да са попаднали инцидентно там отколкото да са строяли салове или лодки, например ако тропическо торнадо ги е отнесло заедно с мангрови дървета на стотици километри в океана до бреговете на острова.

Има също така и свидетелства за убити и разфасовани, по всяка вероятност от човешка ръка, животни на Лусон, датирани на 700 000 години. Въз основа на което се гради теорията, че някакъв вид Хомо Еректус от континента (най-вероятно от Китай) е успял да прекоси морето и да се добере до острова. Като впоследствие изглежда е бил подложен на ефектите на изолирания островен ендемизъм, в среда с по-малко ресурси и при липса на конкуренция от други хора или хищници, което да е довело до намаляване на размерите му и до появата на всичките му останали отличителни белези. Разбира се, този опростен сценарий е доста спекулативен и е възможно да е напълно погрешен, тъй като са съвсем малко основите, на които може да се стъпи за надграждане на теориите по този въпрос. Може да има и други обяснения за уникалната комбинация от характеристики на зъбите. Групата индивиди, достигнали до Лусон, вероятно е била произволен набор от генотипове и поради инбрийдинга с течение на времето, генетичният дрейф да е предизвикал развитието на уникалните характеристики на този вид. Тъй че има вероятност останките да представляват просто необичайна островна популация на индивиди, а не нов вид. Засега все още се събират данни за анализ и съответно материалът за размисъл, въз основа на който учените изясняват картината, все още се трупа.

Кадър от археологичните дейности в Каляо

За съжаление учените не са успели да извлекат ДНК материал от костите, защото горещият и влажен климат на Филипините не е могъл да го запази, а това можеше да хвърли доста светлина относно находките. Има обаче надежда, че при бъдещите изследвания могат да бъдат извлечени протеини, което все пак да доведе до някаква яснота по въпроса с точното място на този вид в еволюционното дърво на хората. Ако не друго, този неизвестен досега примат показва еволюционната сложност на хоминините (всичките двуноги примати с увеличен размер на мозъка, които включват хората, нашите предци и близките ни еволюционни родственици).

При всички положения откриването на нов човешки вид е забележително събитие, каквото не се случва всеки ден. Макар че антрополозите винаги подхождат скептично към откриването на нов вид същества базирано на толкова оскъдни останки. Тъй че дебатите в научните среди по случая тепърва предстоят. Факт е обаче, че освен във фентъзи света на Толкин, хобити са съществували и в нашият реален свят из островите на Югоизточна Азия преди хиляди години.