Настъпването на черешовия фронт в Япония

Едно ежегодно събитие винаги в Япония се очаква с трепет и огромно нетърпение от местното население. По това време на годината в страната започват да цъфтят черешите (наричани там сакура) и постепенно цялата страна потъва в гама от нежни бели и бледорозови краски и техните ароматни ухания.

В България това се случва почти едновременно навсякъде, понеже територията на страната ни лежи в един климатичен пояс и по дължина е разположена в направление изток – запад. Докато японската територия е доста по-продълговата и меридионално разположена, поради което така нареченият Черешов фронт залива страната като вълна от юг на север.

Най-рано той преминава през архипелага Рюкю, който лежи в субтропичния и тропичния пояс – още в началото на февруари. До бреговете на четирите основни острова той достига чак към края на март. Към момента островите Кюшу и Шикоку са изцяло разцъфнали, като и по-голямата част от Хоншу е вече покрита в бяло и розово, а фронтът бавно пълзи на север и към бреговете на Хокайдо, чиито най-северни части разцъфват към средата на май. Движението му се следи всеки ден от всички големи осведомителни агенции в страната.

Денят в който се счита, че е започнало цъфтенето, е когато най-малко пет до шест цветя на едно дърво вече са се разтворили. Денят на пълния цъфтеж е, когато най-малко 80% от цветята са отворени. Една от най-типичните е черешата Йошино, която още от края на периода Едо е била засадена из целия архипелаг. Сред останалите видове са разпространени черешата Хиган в по-южните части и вида Prunus sargentii в северните.
Черешовият цвят е от голям обществен интерес в Япония, поради символиката си и обичаите за гледане на цветовете, известни като ханами.

В съвременна Япония обичаят ханами се състои в организиране на пикник под разцъфналите череши както през деня така и през нощта. Нощното ханами се нарича йозакура (в превод – нощна сакура), като навсякъде из парковете са закачени множество временни хартиени фенери за целта. Така че по това време на годината парковете светят и през нощта. Обикновено по време на ханами се пие саке, обядва се, както и се извършват ритуали в чест на „ками” – духове, които живеят вътре в дърветата според шинтоизма.

В днешно време се наблюдава и известно профанизиране на този ритуал, тъй като той е прекалено масов и много хора се концентрират повече върху храната, пиенето и разговорите от злободневието, отколкото в цъфтящите дървета и тяхното съблюдаване, тоест към самият ритуал. „Мъртви тела са заровени под черешовите дървеса” е популярна реплика по този повод, взета от произведение на писателя Мотойро Каджи от 1925 г.

Паралелно с този ритуал съществува и една по-древна традиция за съблюдаване и на цъфналите сливи, наречена умеми. Тази форма на ханами е по-популярна сред по-старите хора, които предпочитат по-уединеното й практикуване, спрямо сакура пикниците, където има повече млади хора и които понякога могат да се разрастат до доста големи и шумни партита. Иначе и практикуването на ханами е доста стара традиция, която датира още от периода Нара (VІІІ в. от н.е.). сакурата измества сливата като предпочитание за провеждане на ханами някъде през периода Хейан (794–1185), когато вече този ритуал се е практикувал в императорския двор в Киото.

Първоначално той е бил практикуван само от висшата класа на императорския двор, но постепенно се разпространил и сред самурайската каста през Хейан, а през периода Едо вече бил практикуван и от обикновените хора. Още шогунът Йошимуне Токугава специално организира масови акции по засаждане със сакури за да насърчи това. Въпреки че тези дръвчета реално са декоративни и не дават плод, тоест залесява се само за красота.

Още от периода Хейан обаче думите „ханами” и „сакура” са станали синоними и в тогавашната поезия може да се забележи, че за думата „цвете” се използва направо думата „сакура”. Ханами за първи път се използва като наименование на тази церемония в новелата „Повест за Генджи”, писана през периода Хейан. В поемите възхваляващи деликатният черешов цвят той често се явява метафора за самият живот – бляскав и прекрасен, но все пак крехък, краткотраен и ефимерен.

Красотата на ронещите се цветове е вдъхновявала поетите векове наред и тя заема централно място в почти всичките форми на японска поезия, като хайку, уака и танка. Цъфнали сакури могат да се видят и сред гравюрите на всички големи японски художници от миналото, включително и в тези на световно известният Кацушика Хокусай, популярен най-вече с творбата си „Великата вълна на Канагава”.

За съжаление този празник за сетивата продължава едва към две седмици във всяка отделна префектура, докато сакурите прецъфтят. А и крехките им цветове може да се случи да бъдат обрулени твърде рано от някой безпощаден порой, каквито за Япония са доста характерни и значително да скъси времето за провеждане на ханами. Но разбира се и падащите цветове са невероятно красива гледка, както и в следващите седмици, когато вече са паднали от дърветата, но пък покриват като килим земята и повърхността на реките и водоемите.

Може би до голяма степен уникалната природа на Япония е формирала и характера на хората, които я населяват. Гледайки неземно красивите паркове и планини с разцъфнали сакури, не е толкова трудно да си обясним защо японците са толкова дисциплинирани перфекционисти с такова високо чувство за естетика.