Светът преди динозаврите
Едно от най-значимите и изследвани събития на доисторическата древност е глобалната катастрофа отпреди 65 милиона години, довела до измирането на динозаврите. Този внезапен катаклизъм с библейски мащаби слага край на ерата на динозаврите и дава начало на нашата, този в който бозайниците завладяват планетата.
По-малко известно е обаче, че преди динозаврите на същата тази планета съществува свят, обитаван от други същества, който по подобен начин свършва преди ок. 252 милиона години за да даде път на следващия. Ако за края на динозавърската ера е почти напълно сигурно, че е причинен от удар на масивен метеорит (дори мястото му е локализирано – кратерът Чиксулуб в Мексиканския залив), то за предишния, много по-древен и по-голям катаклизъм, нещата все още са неясни. Но постепенно започват да се зараждат теории на основата на научни изследвания и лека полека да формират представите ни за случилото се тогава.
Какъв е бил светът преди динозаврите?
Връщаме се назад до самото възникване на живота, един от най-спорните и обвити в мъгла и мистерия моменти. Това става някъде през така нареченият период Архай, преди около 3.5 милиарда години. От възникването си нататък, в продължение на цели 3 милиарда години, животът си стои в праисторическия океан на ниво примитивни едноклетъчни, без нищо по-забележително да се случва. В началото на периода Камбрий (преди ок. 540 млн. г.) нещо се случва и настъпва така нареченият Камбрийски взрив. Това е внезапен взрив от разнообразие на формите на живот и като размери и като сложност. Появяват се многоклетъчни, членестоноги и скелетни организми, както и за първи път живи организми изпълзяват на сушата, по това време всички континенти са напълно пусти. Причините за този бум са все още неизвестни, но при всички положения тогава не катаклизъм, а благоприятни условия са довели до този резултат.В геологически план през Пермския период, който се явява последният преди въпросния катаклизъм, сушата на земята е събрана в суперконтинента Пангея, заобиколен от Панталаския световен океан. Като към края на периода на север и изток постепенно започват да се откъсват Сибир и части от Китай формиращи вътрешния океан, наречен Тетис.
Според много геолози херцинският тектонически етап е една от причините за промяната във физикогеографските условия през Перма и съответно за измирането или рязкото намаляване на по-неприспособимите организми. Необичайната форма на Пангея означава, че животните и растенията могат да се движат или разпространяват с лекота на сушата, при много малко бариери. Вътрешността на суперконтинента е с горещ и сух климат, тъй като е отдалечена от основните водни басейни и влиянието на океанските мусони. Растителността през ранния Перм не се различава съществено от карбонската – дървесни плаунови, папратовидни, семенни папрати, клинолистни и хвощови растения. През късния Перм флората се изменя съществено – развива се цехщайнова флора, растат иглолистни, сагови, семенни папрати, гинкгови, цикадови растения. Това са и основните растения, които господстват през целия Мезозой (ерата на динозаврите).
Що се отнася до фауната – там властват земноводни и влечуги, някои от които имат вид наподобяващ на бозайници, но все още има много време докато нашият клас се появи на света.
Животните, населяващи гъстите пермски гори, изглеждат като пришълци от чужд свят днес. Пермският Diplocaulus, например, представлява животно с тяло на саламандър и глава с форма на огромен бумеранг. Mesosaurus наподобява зловещ алигатор с тънки и остри зъби като игли, поместени в продълговати, мощни челюсти. Бронираният Cacops има тяло с форма на Фолксваген-бръмбар, с уши, способни да долавят изключително слаби шумове. Морската фауна е представена от развитието на големите фораминифери (фузулиниди), които в края на периода измират.
Тетракоралите и табулатите са слабо представени, а изключително разнообразните и многобройни трилобити доживяват последните си дни. Охлювите имат многобройни представители, а мидите (бивалвии) имат прилика с карбонските и са широко разпространени. Развиват се характерните мъхови животни и брахиоподите, а измират последните бластоидеи, много криноидеи и таралежи. Освен това, понеже тогавашната атмосфера съдържа значително по-голямо количество кислород от днешната, това позволява във въздуха да летят насекоми като Meganisoptera с размерите на дронове, някои достигащи и до 70 см дължина на крилото.
Как обаче този странен свят приключва и всичките тези причудливи същества, които невъзмутимо бродели милиони години по планетата, изведнъж изчезват?
Сред основните теории, подобно и на динозавърското масово измиране, има теория, че сблъсък с астероид е причинил измирането, като сочат кратер под антарктическия лед за място на падането му. Други залагат на драстични промени в климата и окисляване на океана или резки промени в нивото му. Трети залагат на излизане на огромни количества метан от дъното на морето в атмосферата. Допуска се и че радиация от експлозия на супернова е засегнала живота на Земята тогава. Но геолозите напоследък се обединяват около виждането, че интензивната вулканична дейност в края на периода е основната причина довела до катастрофата. Според мнозинството специалисти главният виновник са Сибирските капани – вулканични скали, които покриват площ по-голяма от Аляска, намираща се в Сибир. Днес регионът е покрит със сняг и растителност, но под повърхността лежат древните останки на най-голямото и разрушително вулканично изригване в историята на света. Този феномен е известен под името Базалтов потоп.
Базалтови потоци от лава образуват тъй наречените пукнатинни вулкани. Лавата е с базичен състав, слабо вискозна и много подвижна, бедна е на газове, които се отделят от нея бързо под формата на малки фонтанчета. Именно вулканите от пукнатинен тип формират т. нар. големи магмени провинции (лавови покрови), нито една от които не е образувана през последните няколко милиона години. Отделеният материал е от няколкостотин до няколко хиляди кубични километра. Много от тези вулкани изригват в интервали от по 1 до 2 милиона години. Радиометричното датиране показва, че базалтовите изригвания в Сибирските капани са започнали горе-долу през периода на границата между Перма и Триаса и са продължили близо милион години. Количеството лава, което е изхвърлено няма аналог. Деканските капани в Западна Индия дори не са близо до това количество.
Съществува и хипотеза, че изхвърлената оттам магма е попаднала в гигантски находища на въглища и ги е запалила. В резултат на планетата са избухнали апокалиптични пожари, които провокирали серия от събития, довели до най-голямото измиране в историята. Серните емисии са създали киселинен дъжд, който е унищожил горите. Въглеродните емисии са окислили океаните и са затоплили планетата, убивайки повечето морски видове. Мъртвите тела са подхранвали бактерия, която пък е произвела токсичен газ водороден сулфид, който е убил още живи същества. Затоплянето на океаните е генерирало появата на метан, който допълнително е ускорил глобалното затопляне.
Възможно е един такъв въртоп от фатални последователности да е довел до мега катастрофата в края на Пермския период, възможно е и комбинация между всичките или между няколко от предполагаемите фактори да са в основата на всичко това. Факт е обаче, че тогава нещо фундаментално се случва на планетата и то води до изчезването на 96% от морските видове и до над 70% от всички сухоземни видове. Животът никога друг път не е бил толкова застрашен от колкото тогава. Ако ефектът от този катаклизъм беше съвсем малко по-мощен, животът можеше да изчезне завинаги и след това да изглежда така сякаш никога не го е имало.
И все пак той е оцелял. Каквото и точно да се е случило тогава и колкото и катастрофални последици да е донесло, без този катаклизъм нямаше да съществува днешният свят. И измрелите тогава същества, властващи над планетата, нямаше да изчезнат и дадат път на динозаврите да я завладеят, а в последствие те да дадат път на бозайниците, от които накрая да се появим и ние хората.
