„Това беше вражда с библейски пропорции. В продължение на над половин век, те се мразеха.“
Това казва Оливия де Хавиланд (Катрин Зита Джоунс) в сериала от 2017 г. „Feud: Bette & Joan“. Сюжетът на хитовата продукция разказва за съперничеството между две от гранддамите на американското кино – Бети Дейвис и Джоан Крауфорд. Конфликтът между двете е една от най-силните холивудски легенди, която започва през 30-те години на миналия век и продължава до смъртта на Крауфорд през 1977 г. А днес все още чуваме отзвука на градските и медийните легенди, които са се носили по коридорите на филмовите студия и между страниците на вестниците.
Какво поражда съперничеството между двете легенди? Дали то е плод на непреодолими различия в характерите? Или обратното – на прекалено много сходства? Благодарение на сериала на „Feud: Bette & Joan“ можем до известна степен да наредим пъзела на една от най-интересните истории, раждани от пиар машината на Холивуд. На днешната дата се навършват 111 години от рождението на Бети Дейвис и освен многобройните й филми, няма как ида не се сетим за съперничеството й с Крауфорд, което истинско или изфабрикувано, е част от публичния образ и на двете жени. А ето как протича хронологически тази „война“.
Началото – 1933 г.
Всичко започва през 1933 г., когато Бети Дейвис получава първата си голяма роля в киното. Джоан Крауфорд (три години по-възрастна от Дейвис) вече е утвърдила репутацията си в Холивуд и е сред най-търсените актриси на деня. Първото й появяване на екран е през 1925 г. Първите искри между двете са разпалени от една случка, в която Крауфорд засенчва своята нова колежка. През 1933 г. Бети Дейвис участва в комедията „Ex-Lady“, където за първи път името й ще бъде над заглавието – белег за това, че си звезда. „Уорнър брадърс“ планират мащабна пиар кампания за филма, в центъра на която е Бети. Всичко върви по план до момента, в който Джоан не обявява престоящия си развод за милионера и актьор Дъглас Феърбанкс Младши в деня на премиерата на филма. The New York Times отделя на филма стандартното ревю, а темата за развода на Крауфорд заема няколко страници.“Ex-Lady“ се задържа в театрите едва няколко седмици, след което е спрян.
Мъжът – 1935 г.
Джоан се жени за мъжа, в когото Бети е влюбена. „Така и не съм й простила за това и никога няма да го направя.“ казва Бети Дейвис в интервю през 1987 г, 52 години след случката и две години преди смъртта си. През 1935 г. тя участва в драмата „Dangerous“ и по време на снимките се влюбва в актьора Франкът Тоун. „Влюбих се във Франкът, професионално и лично. Всичко в него отразяване елегантност, от името до маниерите му.“ За съжаление на Бети обаче, Крауфорд първа стига до Тоун и по време на снимките на филма двамата обявяват годежа си. „Той беше лудо влюбен в нея. Всеки ден се срещаха за обяд. После той се връщаше на снимачната площадка и лицето му беше цялото в червило. Ласкаеше го, че тази голяма звезда е влюбена в него. Аз ревнувах, разбира се.“ Междувременно, ако се вярва на източниците, думите на Крауфорд са били: „Тоун мислеше за Бети като за добра актриса, но никога не я възприемаше като жена.“ На това се казва Холивуд shade… „Тя ми го отне“ казва Дейвид в същото интервю от 1987 г. „Направи го хладно, умишлено и абсолютно безпощадно.“ Месеци по-късно Бети Дейвис печели „Оскар“ за ролята си в същия филм… но Крауфорд отново успява да я засенчи.
Преместването – 1943 г.
След години работа за MGM, Джоан Крауфорд не е доволна от ролите, които там й предлагат, затова решава да се влее в редиците на „Уорнър брадърс“. Там обаче я чака ветеранът и златна кокошка на студиото – Бети Дейвис. Според източниците, Крауфорд е поискала гримьорна точно до тази на Дейвис и изпраща подаръци на всички в студиото… но Бети връща всеки подарък обратно към подателя му.
В следващите години Джоан прави най-добрите роли в кариерата си. Повечето от тях преди това са предлагани на Бети Дейвис и отхвърлени от нея. Такъв е случаят с „Милдред Пиърс“ (1945), който Дейвис отхвърля. Майкъл Къртиз склонява да режисира Джоан във филма едва след като вижда неин скрийн тест. Филмът Possessed също е предложен първо на Дейвис, но тя го отхвърля. След това Джоан е номинирана за „Оскар“. „Госпожица Крауфорд е филмова звезда, а аз съм актриса“ обяснява Дейвис. Но очевидно продуцентите са виждали повече сходства между двете, отколкото на самите тях им се е искало.
Звездата – 1952 г.
Романтичната драма „Звездата“ от 1952 г. е написана от дългогодишната приятелка на Крауфорд Катрин Албърт. Непотвърдени източници твърдят, че повод за написването е отмъщение след скарване. Дейвис е взета за главната роля на застаряваща актриса, която отчаяно се опитва отново да придобие звезден статут. Доста неприятно описание на Крауфорд. Дейвис получава номинация за „Оскар“ за ролята.
Бейби Джейн… – 1962 г.
Филмът „Какво се случи с Бейби Джейн?“ е най-горещата точка между двете актриси. Това е и единственият им общ филм и за него се носят редица легенди. На практика именно пиар кампанията по филма (ако се вярва на сериала Feud: Bette & Joan) изкарва напрежението между двете наяве. Нещо трябва да продаде филма, тъй като и двете актриси са над 50, а това е убийствено за приходите. Пак според сериала, Крауфорд отива при Дейвис и я убеждава да играе в този филм. „Какво се случи с Бейби Джейн?“ е абсолютен хит за времето си и изглежда като лентата, която връща двете актриси отново в играта.
Бети Дейвис се съгласява на предложението при две условия – тя да играе ролята на Бейби Джейн и режисьорът Робърт Олдрич да я убеди, че не спи с Крауфорд. „Не ми дремеше за техния личен живот“ казва по-късно актрисата. „Просто не исках да й дава повече близки кадри.“
Снимачната площадка на „Бейби Джейн“ е истинско бойно поле, ако се вярва на източниците. Джоан Крауфорд по онова време е член на борда на директорите на Pepsi (покойният й съпруг Алфред Стийл е бил изпълнителен директор), а Бети Дейвис поръчва да бъде доставена машина на Coca-Cola само, за да я ядоса. За сцената, в която Бейби Джейн бие сестра си, Крауфорд поръчва да бъде направена кукла по нейно подобие, тъй като не се доверява на Дейвис. И с право, тъй като за близкия кадър е нямало друг вариант освен истинската Джоан Крауфорд, актрисата твърди, че Бети я е ударила много силно.
По време на сцената, в която Бейби Джейн трябва да влачи тялото на сестра си Бланш, Крауфорд успява да си отмъсти. Знаейки че Дейвис има проблеми с гърба, Крауфорд иска да увеличи теглото си колкото може повече. Затова под дрехите си слага колан с тежести и умишлено проваля няколко проби на сцената, карайки Бети да я вдига и тегли многократно, докато не я докара до пълно изтощение.
Оскарите – 1963 г.
Дори след снимките на филма, напрежението продължава да расте. Кулминацията се случва, когато Бети Дейвис е номинирана за „Оскар“, а Джоан Крауфорд е пренебрегната. Още повече, че Дейвис е фаворит за спечелването на наградата. С помощта на холивудската колумнистка Хеда Хопър обаче, Джоан успява да лобира срещу Дейвис. Освен това се обажда поотделно на всички актриси, номинирани с Дейвис и предлага, ако не могат да присъстват лично, тя да приеме награда от тяхно име. Във вечерта на Оскарите, когато обявяват името на Ан Банкрофт като победител, Бети Дейвис е съкрушена, тъй като съзнава, че това е последният й шанс да спечели „Оскар“, а Джоан Крауфорд победоносно се качва на сцената. Въпреки това, като изключим триумфа на егото, никой друг не печели. Защото двете така и не повтарят успеха на „Бейби Джейн“ до края на животите си. Освен това, по думи на самата Дейвис, при евентуално спечелване на статуетка, активите от филма щели да се покачат значително. Което би било добре както за Крауфорд, така за целия екип, а от там би могло да доведе и до следващи предложения за филми.
Продължението – 1964 г.
Надявайки се да повторят успеха на „Какво се случи с Бейби Джейн?“, „Уорнър брадърс“ решават да направят още един хорър в същия дух, наречен „Hush… Hush, Sweet Charlotte“. Историята е написана от Хенри Фаръл, авторът на романа, по който е адаптиран „Бейби Джейн“. Дейвис и Крауфорд би трябвало отново да се срещнат на екрана. Крауфорд обаче се оттегля от проекта седмица и половина след началото на снимките, твърдейки че не се чувства добре. Тя все още не може да преглътне, че е била пренебрегната в предния филм и се страхува да не бъде засенчена от Бети отново. Робърт Олдрич, който отново е режисьор, дори наема частен детектив, който трябва да върне Крауфорд обратно на площадката, но и това не помага. Актрисата продължава да се оплаква от здравословни проблеми, поради които да й бъде отпуснато още време. Накрая решението е взето от „Уорнър брадърс“. Крауфорд е премахната от проекта, а на нейно място идва Оливия де Хавиланд.
Краят – 1977 г.
През май 1977 г. Джоан Крауфорд умира след боледуване от рак. След смъртта й се носи легенда за думите, които Бети Дейвис казва след като научава новината. „Никога не бива да говориш лошо за починалите, трябва да говориш само хубавото. Джоан Крауфорд почина. Хубаво.“ Така и обаче няма сигурен източник на този цитат.
Твърде много общи неща, твърде много преса
Скандалът продава. Това е добре известно. А Холивуд се крепи и зарежда от скандалите. „Какво се случи с Бейби Джейн?“ е много рисков филм, който не би трябвало да има грандиозен успех. Враждата, за която се говори в медиите обаче, е толкова добре отразена, че читателите няма как да не се превърнат в зрители. Това е стръв както за журналистите, така и за продуцентите. Никога няма да узнаем до каква степен се е простирал конфликтът между двете актриси.
Факт е обаче, че двете повече си приличат, отколкото се различават. По отношение на мъже. По отношение на роли. По отношение на его. По отношение на деца… Защото година след смъртта на Крауфорд, осиновената й дъщеря Кристина публикува книгата Mommie Dearest, в която описва как майка й е я насилвала като дете. Две години преди смъртта на Бети, нейната дъщеря също пише книга, в която описва майка си като егоистична, зависима от алкохола жена. За щастие Бети Дейвис все още е жива и може да се защити, освен това общественото мнение е на нейна страна.
Няма краен резултат, нито победители и победени. Както повечето неща от света на шоубизнеса, историята на две от най-великите кинолегенди на миналия век е поредният материал за развлекателната индустрия. Но това не би би било възможно без култовия им статус и неоспорим талант, който двете демонстрират в киното с филми като „Милдред Пиърс“ (Крауфорд), „Всичко за Ева“ (Дейвис) и много други.