Какво е мегафауна и как тя изчезна от лицето на Земята?
Само допреди 20 000 години, което е един нищожен за съществуването на планетата период, тя е имала коренноразличен облик от съвременния.
Когато светът се намира в края на последния ледников период, все още никъде няма следи от цивилизация, нито дори от племенни обединения, човешките популации са съвсем редки и препитаващи се като ловци-събирачи. С отдръпването на глетчерите на север в Евразия се откриват пейзажите на така наречената мамутска степ. По това време по ширините на съвременния умерен пояс бродят мамути, бизони, носорози с козина, бели лъвове, исполински пещерни мечки. По същите ширини в Северна Америка се срещат мастодонти, гигантски по размери бобровидни същества, наречени кастероиди, елени с двуметрови рога, огромни пещерни вълци, а също и коне.
Из Южна Америка има гигантски представители на ленивците и броненосци с големината на автомобил, както и на двата континента е имало смилодони (саблезъби тигри). Подобна е картината и в Австралия, където тогава са подскачали кенгура тежащи близо 1 тон, пълзели са 7 метрови гущери, двутонни вомбати, торбести двуутробни лъвове, а алигаторите са били двойно по-големи от съвременните.
Един странен и доста различен свят в сравнение със сегашния.
Цялата тази мегафауна населява планетата от милиони години, но през периода в който хората се разселват по планетата, нещо се случва с нея и тя масово измира навсякъде. Учените дават множество обяснения за това отмиране, в много от случаите пренебрегващи появата на човека като фактор. Доказано е вече, че и неандерталците са съжителствали в хармония с мегафауната в Европа и Централна Азия над 300 000 години без това да разклати съществено техните популации. Неандерталците обаче са значително по-малобройни от пристигналите след тях кроманьонци, нямат техните социални структури и комбинативи ловни тактики, тяхната склонност към въображение, импровизации и иновации, респективно и техните по-ефективни оръжия. Фактът че нашествието на кроманьонците (модерните хомо сапиенси) води до толкова бързото изчезване и на самите неандерталци говори достатъчно.
Единственото частично изключение от тази тенденция донякъде е Африка. Там може да се каже че основната част от мегафауната е оцеляла и до днес. Като е добре да се уточни, че изобразяваният като свръх гигант древен мамут въобще не е с по-големи размери от съвременният африкански слон. Те са почти еднакви и като големина и като тегло, може би само по-дългите бивни и буйната козина придават по-величествен облик на съществувалия някога мамут. Тоест в Африка и в днешно време имаме мегафауна, съизмерима с някогашната.
Причините за това са, че човекоподобните също възникват и се развиват в Африка. Така че местната фауна съжителства с тях в продължение на милиони години, през които тя има достатъчно време да се адаптира и да се научи да бяга и да се пази от ловците-събирачи. Не така обаче стоят нещата с мегафауната на останалите континенти, на която й се налага да се сблъска внезапно с един новопристигнал суперхищник, от когото не знае какво да очаква. Огромните мамути или мастодонтите например, не възприемат като опасни стоящите насреща им, жалки по размери в сравнение с тях, хомо сапиенси. Те не подозират за огъня, копията, стрелите и изобретателните им тактики за ловуване. Оказва се, че темпото с което сапиенсите ги изтребват е доста по-бързо от темпото, с което самата еволюция е способна да ги адаптира към оцеляване в тази нова борба. В резултат се получава дуел между много добре трениран стрелец и огромна, бавно подвижна и почти беззащитна мишена, от който изходът поначало е предрешен.
Разбира се мегафауната разполага със страховити челюсти, рога, бивни, лапи, с които може да се отбранява и лесно да убие човек. Но с усъвършенстването на лъковете и метателните копия, ловците вече са можели да стрелят по тези животни от безопасно разстояние, а ако все пак бъдат достигнати от разярения дивеч са можели да го държат настрана със запалени факли. Чрез огъня са можели да подгонват мамутите към ръбове на пропасти, можели са да им залагат „вълчи капани” – замаскирани трапове със заострени колове в тях, както и други подобни тактики.
Редица учени оспорват ролята на хората-ловци като решителен фактор за измирането на мегафауната, като отдават въпросното изчезване на най-разнородни предполагаеми фактори. Мнозинството от противниците сочат като главен такъв значителните климатични промени, довели до голямо повишаване на температурите и до съществени изменения в околната среда. Подобно нещо се случва дори и в днешно време, така нареченото Глобално затопляне, което също вече дава видими ефекти върху околната среда и организмите. В края на последния ледников период също има такова затопляне и то също води до значителни промени, но то не се случва толкова бързо колкото сегашното, а е един много дълъг и плавен процес, течащ достатъчно бавно, в продължение на десетки хиляди години. Което е оставяло достатъчно време от еволюционна гледна точка за животните да се адаптират към промените.
Освен това трябва да отбележим, че само през последните 1 милион години е имало поне 8 големи ледникови периода, последвани от 8 периоди на глобални затопляния, някои от които и по-резки и екстремни от последния. Мамутите преживяват всички тях, но не успяват да преживеят само последния, точно когато в ареала им се появява човекът. Още един фактор стои на пътя на тази теория – че отделните видове, по отделните континенти, изчезват по различно време, с разлика от десетки хиляди години. Тоест не може причината да е във някакъв всеобщ катаклизъм при такава огромна разлика в периодите на изчезване в различните региони. Докато навсякъде изчезването кореспондира със заселването на района от хомо сапиенси.
Теориите за епидемии и бацили също не издържат критиката, тъй като дори и някакъв хипотетичен вирус да успее да изтреби популацията на гигантски ленивци в Южна Америка например, то това няма как да се отрази на гигантските кенгура в Австралия например, тъй като тези региони са напълно изолирани един от друг. И все пак всички те измират, а единствената обща беда която всички те тогава вече са споделяли са… хората.
Така че алтернативните теории, че микроби, климатични промени и дори влияние от експлозия на супернова са предизвикали гибелта на мегафауната не издържат критиките. Палеонтолозите са категорични, че изследваните бивни и кости на мамути не показват ни най-малки признаци, че тогава тези животни са страдали от някакви болести, с други думи – в масовия случай те са били в цветущо здраве през епохата, в която са изчезнали.
Както и теориите, че всички тези видове са отмрели по естествен начин и така или иначе са щели да си отидат. Видове животни винаги са се появявали и са си отивали, но никога през съществуването на планетата всички едри видове не са изчезвали толкова масово и накуп, както когато се появяват хората.
Каква е причината обаче да изчезват само едрите видове и то точно определени представители на мегафауната, пък други да оцелеят, като например бизоните, дивите биволи, зубрите, антилопите гну и т.н., които и до днес се радват на доволно големи популации?
Причината е, че това са предимно животни, движещи се в стада от милиони глави, които се репродуцират далеч по-бързо отколкото гиганти като мамутите. Мамутите и мастодонтите се движат на малки групи от по няколко екземпляра, женските раждат само по едно малко на няколко години и минава много дълго време докато то порасне и достигне пълното си развитие и размери (ако изобщо бъде опазено от хищниците). При тези видове е достатъчно хората ловци да убият алфа мъжкаря и това да доведе до гибел за цялата група, а гибелта на няколко такива групи да доведе до срив на цялата популация в даден регион.
Всички тези удивителни древни гиганти са били обречени на изчезване и е нямало как да оцелеят при какъвто и да е развой на събитията, включващ и хората. Човечеството и днес е сериозна заплаха за всички съвременни животни, както и въобще за цялата природа на планетата.
Но за щастие – поне това вече осъзната заплаха, срещу която започват да се взимат мерки. А освен всичко друго, напредва и генното инженерство. Учените разполагат с ДНК материал (макар и лошо запазен) от изчезнали животни като сибирски мамут и от тасманийски вълк. Затова има сравнително реални надежди някъде в не чак толкова далечното бъдеще, някои от изчезналите заради хората видове, да бъдат възстановени от същите тези хора и представителите им отново да бродят по същата тази Земя.
