Великите военни изцепки: Битката при Карансебеш
Военната история на света е изтъкана от множество подвизи, дръзки атаки и отчаяни отбрани. Геройство, дързост и непреклонност в лицето на сигурната гибел са сред онези елементи от разказите за воинските подвизи, с които сме свикнали да обвързваме спомените за отминалите конфликти.
Но войната има и други лица.
Трагедията, мизерията и нищетата са много по-чести от геройството и славата. Но има и още една страна на военното дело, която най-често може да се нарече трагикомична. Както при всяко друго човешко начинание, в хода на войните нерядко се случват непредвидени куриози, които изумяват както съвременниците, така и идните поколения. В киното подобни изцепки се наричат блуупъри (bloopers) и нерядко излизат като любопитни клипчета в социалните мрежи или биват прикрепени към лентата, която ги е породила, както често става с филмите на Джеки Чан. Историческите блуупъри често остават в сянката на „сериозните“ събития и драматичните случки.
Истината е, че те са не по-малко ценни за опознаването на нашето минало. В поредица от няколко текста ще ви представим някои от най-грандиозните издънки във военната история. Тези събития без съмнение ще ви накарат да погледнете на историята и от още един по-нестандартен ъгъл.
Първият кандидат за класацията „Велики военни изцепки“, за който ще си поприказваме, е т.нар. „битка при Карансебеш“. Поставена е в кавички, защото историците и до сега не са съвсем сигурни какво точно се е случило край малкото румънско градче на 21-ви срещу 22-ри септември, 1788 г.
Нека да започнем от началото на историята.
През 1787г., Русия и Австрия обявяват война на Османската империя като отговор на манифеста на султан Абдулхамид I. В интерес на истината, Русия ловко подмамва османците да обявят война, водейки все по-агресивна политика спрямо татарите в Крим и черкезите в Кавказ. Желанието на царица Екатерина II Велика било да довърши започнатото от предходната война с Портата (1768-1774г.) Така наречената „военна партия“ в Истанбул налапва стръвта и обявява първа война, което вкарва в сила Руско-австрийския съюз. За разлика от Северната империя, австрийците далеч не са ентусиазирани да се включат в конфликта. Страната им е изправена пред бунтове в Белгия (тогава владение на Хабсбургите), а и неспокойната обстановка във Франция заплашва да прерасне в голяма война на запад. Въпреки това император Йосиф няма особен избор, освен да спази сключения договор с Русия и да обяви мобилизация на своята армия. Австрийците решават да водят по-скоро пасивни действия, разполагайки своята армия по дълъг фронт от Карпатите, покрай р. Дунав и след това по поречието на р. Сава. Османците, които правилно усещат че основният удар ще дойде от Русия, бързат да концентрират силите си в Добруджа, а по границата с Австрия е оставена по-незначителна армия, която по-скоро да прикрие фронта.
Първите месеци на 1788 г. минават кротко и тихо, или казано на литературен език – „На западният фронт нищо ново“. Едва в края на лятото, османците, провокирани от пасивността на австрийските сили, организират набег в областта Банат. Начинът, по който австрийската армия реагира на тези действия, е изключително муден и предизвиква сериозна доза подигравки, които бързо се разпространяват в тогавашният печат. Именно в тези печални за австрийската бойна слава дни се разиграват и събитията при Карансебеш. Градът е малък, но стратегически разположен на важния път Оршова-Лугож, който е и основната линия на настъпление на османците. За да преградят пътя, който минава през единствения по-голям проход в югозападните Карпати, австрийците разполагат там военен корпус. В края на лятото, австрийците решават да изтеглят корпусът си от покрайнините на Оршова (който бил под османски контрол) към Лугож.
Както е обичайно за онази епоха, пред основния армейски контингент се движел кавалерийски авангард, който служел за разузнаване. Освен тях, напред се изпращали и части от леката пехота, обикновено съставена от доброволци, набирани сред най-бедните слоеве на обществото. Привечер, едно подразделение кирасири преминало през моста на р. Тимиш при селцето Слатина-Тимиш. Там, според различните източници, хусарите попаднали на група местни жители (според едни – катун цигани, според други – власи), които предложили да им продадат местния еквивалент на ракия (посочен в източниците като „шнапс“).
Хусарите побързали да набавят от ценния еликсир и докато си пийвали, към тях се приближило подразделение от леката пехота, което също поискало дял от алкохола. Разразил се спор, който бързо прераснал в престрелка, в следствие на която хусарите се изтеглили отвъд моста, всявайки паника сред разположените там други кавалерийски части. Чули се викове „Турците! Турците!“, а няколко резки команди „Стой“ (на немски „Халт!“) били грешно интерпретирани като „Аллах!“. Получило се така, че целият авангард бил заблуден, че османците ги атакуват. Неподготвени за битка, те започнали паническо отстъпление.
Нещата все още не били извън контрол. Получил се обаче ефектът на доминото. За това спомогнал фактът, че австрийското командване допуснало прекомерно смесване на обоза с пехотата, която трябвало да се движи отделно от каруците с провизии. Коларите – обикновени работници без никакъв военен опит, бързо се изплашили от виковете на приближаващата конница и започнали да бягат, някои от тях режели поводите каруците си за да избягат с конете, предизвиквайки тотален хаос сред цялата армия. Междувременно, на няколко места сънените пехотинци (действието се развива или в късните часове на 21-ви септември или в ранните на 22-ри), скочили от постелите си и бъркайки своята конница за османска, открили огън. Получило се същинско меле, в което свои се биели помежду си, а в крайна сметка всички се опитвали да избягат.
Австрийското командване успяло да възстанови реда сред войсковите части, но по-голямата част от обоза и неколцина от доброволците продължили своето бягство на север, предизвиквайки паника и опустошения в околните села. Шумът от битката привлякъл вниманието на османския гарнизон в Оршова и едно кавалерийско подразделение било изпратено да атакува австрийците в гръб, но вече реорганизираните сили на Хабсбургите успели да отбият всички вражески атаки, изтегляйки се на север към Лугож. Очаквайки засилване на вражеския натиск, австрийците изоставят Карансебеш и отстъпват към Лугож.
Тяхното оттегляне провокира действието на местните власи, които на бързо организират няколко разбойнически банди, с които започват да разграбват селата, населени с колонисти от Германия и Австрия, заселени покрай пътя за Оршова. Към това се прибавят и няколкото османски рейда в околността. Накрая, в средата на октомври, османците се изтеглят към Оршова, а цялата австрийска територия в района остава опустошена. Едва в началото на зимата, конни патрули на Хабсбургите успяват да се справят с влашките мародери – над 50 души от тези разбойнически банди са заловени и обесени в град Дента, сред тях двама свещеници и две жени.
Случилото се в края на септември набързо е подето от тогавашният печат. Пресата в германските държави, враждебни на Австрия, бърза да излезе със сензационни заглавия за некомпетентност, пиянство и тотален погром. Срещат се публикации, в които жертвите в австрийската армия се оценяват на над 10 000 души. В рамките на няколко седмици в Европа се разразява истинска буря от това, което днес бихме нарекли фейк нюз, асиметрична война тролщина и т.н. В интересна истината, с оглед на ограничените технологии и бавната комуникация, размахът на „партенката“ е толкова сериозен, че пропорционално надвишава дори най-успешните акции на съвременната руска пропаганда.
В архивите няма ясно запазени доказателства за случилото се край Карансебеш, а и военните доклади, писани тогава са доста несигурни. Няма никакъв начин да се потвърди на 100% какъв е реалният ход на събитията. Факт е единствено, че в края на 1788г., австрийската армия се изтегля масово от Банат, без за това да има реална причина от гледна точка действията на османците. Без значение дали „битката“ е реална военна изцепка в епични пропорции или добре раздухана фалшива новина, нейното отразяване е пример за това, че основните принципи на информационния поток не са се променили от поне 300 години насам.
