Утопията за мишки, която се превърна в чистка
През 1968 година Джон Б. Калоун, експерт по поведение и популация на животните, създава утопия за мишки, която би трябвало да задоволява всичките им нужди. Въпреки че прави всичко по силите си това малко общество да си има всичко, след 2 години всички мишки са мъртви. Защо?
Проектът се нарича Universe 25, и всичко в него има за цел единствено да посреща всяка нужда на мишоците. С много храна, вода, места за спане и, поне в началото, място Universe 25 е описан по следния начин:
„Кутия, около 0,07 квадратни метра, с височина 1,4 метра. Най-долните 94 сантиметра от всяка стена са застроени така, че мишките да могат да се катерят но да не могат да избягат. Всяка стена има 16 съединени вертикални тунела, наричани стълбища. Всяко стълбище се отваря от 4 хоризонтални коридора като всеки от тях води до 4 малки кутийки – стаите на мишките – общо 256 стаи, в които могат да живеят 15 мишки.“
С опита си от множество предходни проекти (нещо, което се загатва в името Universe 25) Калоун смята, че утопията му ще има капацитета да побере общо 3840 мишки. Преди това обаче трябва да избере своите Адамчовци и Еви за тази райска градина. В крайна сметка той се спира на 4 двойки мишлета, ръчно избрани от личната колония на Националния здравен институт.
Преди да продължим, нека да дадем малко разяснения защо се прави всичко това и какво точно се цели. Преди Universe 25 Калоун е правил същия експеримент с гризачи още от 40-те години, но те са се проваляли като животинките или са спирали развитие, или са се самоунищожавали.
Например, в един от опитите си, той създава кутия с вместимост 5000 мишоци, но популацията не се качва над 200 въпреки осигурената храна, вода и пълна липса на хищници или каквито и да е заплахи. Също така Джон забелязва, че мишките често се събират заедно накуп без значение, че малкият им брой предполага предостатъчно място за всички. Така те нарушавали социалната си структура, а изследователят нарича този феномен „поведенческа спад“.
Експериментите на Джон Калоун хващат окото на Националният институт по психическо здраве (НИПЗ), който проявява интерес към поведението на гризачите, в случай, че то може да се приложи към хората. Институтът дава на изследователя малко парче земя, което притежава, до Мериленд, както и необходимото финансиране за създаването и провеждането на Universe 25.
Целта на експеримента е да се проследи развитието на едно „перфектно“ общество.
Първоначално експериментът бил успешен и мишките заживели в относителна хармония, а година по-късно популацията се увеличила от 8 екземпляра на 620. За всички тях били полагани абсолютно всички необходими грижи – храна и вода в неограничено количество, имало място за всички, а спалните отделения винаги били чисти, за да може женските да гледат малките на спокойно и безопасно.
След ден 315 от експеримента обаче нещата започнали да се обръщат към лошо. Първо се появил осезаем спад в нарастването на популацията – преди тя се удвоявала на всеки 55 дни, но след ден 315 тя вече се удвоявала на всеки 145 дни, въпреки че имало място за още около 3000 мишлета. Освен това Калоун забелязал и промяна в поведението на мъжките и женските. Социалните връзки се разрушили и мъжките мишки, без да имат нуждата да защитават територията и храната си (защото и двете са достатъчно), станали унили и мрачни и формирали банди, които се нападали една друга без видима причина. Женските пък започнали да изоставят и дори да нападат малките си и така бавно, но сигурно мишките изцяло спрели да се размножават.
В следствие на това някои мъжки мишки започнали да се чифтосват с когото им падне без значение момче или момиче. Много от мишките също така започнали и просто да убиват и изяждат другите, въпреки изобилието на храна. Групи от по 50 спали заедно в отделения, направени за 15, а в същото време други такива отделения стояли празни само на сантиметри от тях.
Най-интересни обаче били една малка група от мъжки и женски, която се оттеглила от мишето си общество и заживяла по горните нива на кутията, а Калоун ги кръстил „Красивите“. Тези мишлета не правили нищо освен да спят, да ядат и да се грижат за себе си – това им осигурила значително по-хубав външен вид от другите проскубани и пребити мишки, което им донесло и прякора. Те изглежда са изгубили всякакъв интерес към социалните взаимоотношения и затова нито комуникират помежду си, нито се чифтосват.
Последното раждане в Universe 25 се случва на ден 600 и от този момент нататък популацията започнала бавно да намалява. Когато стигнала нива, при които преди мишлетата прогресирали, сега те отказвали да се върнат към стария си начин на общуване.
Няколко месеца по-късно всички мишлета били мъртви. Калоун твърди, че въпреки дългата продължителност на експеримента, мишките били мъртви на ден 315 – деня, в който социалните връзки се разбили: „Духът им беше мъртъв. Те вече не са способни да извършват по-комплексното адаптиране за оцеляване. В такава ситуация колонията умря.“
Калоун вижда този експеримент като предупреждения за човечеството, че ако населението нарасне до определени мащаби, социалният колапс е гарантиран. Други обаче пренебрегват нихилистичните му виждания, защото все пак ние сме по-комплексни същества от мишките.
Малко хора обаче продължават да следят какво се случва със следващите експерименти, в които Калоун променя някои елементи на „утопията“, за да види какво ще стане. И дори постига известен успех, когато кара мишлетата да направят нещо креативно, за да получат храната си. В тази версия на експеримента по-креативните мишлета били по-напред в обществото. Изглежда че когато има замесена цел за постигане, мишлетата не се самоунищожават.
