Геният и саморазрухата на Вивиан Лий
Самата тя цял живот се бори с красотата си. Смята, че й пречи да бъде възприета като истинска актриса, каквато иска да бъде. Не иска да бъде звезда, а актриса. А всъщност е и двете.
Вивиан Лий е най-ярката звезда на киното от ХХ век и една от най-добрите актриси.
Вечерта на 7 юли 1967 г. Джон Меривейл, след представление в театъра, влиза в къщата Ийтън скуеър в Лондон, за да види как е съпругата му. Тя е заспала. 30 минути по-късно отново влиза в спалнята и намира тялото й на пода. В първите минути на 8 юли 1967 г. угасва темпераментната, чудовищно талантлива Вивиан Лий. Актрисата, останала в историята с ролите на Скарлет О’Хара („Отнесени от вихъра“) и Бланш Дюбоа („Трамвай Желание“) напуска този свят едва на 53 години. Но наследството и образът й ще греят още дълги години.
Истината е, че британската актриса, родена в Индия (по времето, в което страната е колония на Великобритания) няма еквивалент в киното.
Когато говорим за актриси, винаги подсъзнателно ги делим условно на две категории – красавици и актриси. Едните изпъкват с талант, другите – с визия, характер, мащаб – все неща, които могат да бъдат култивирани с времето. Талантът, от своя страна, не подлежи на култивиране. Или си гений, или не. И в повечето случаи жените в киното попадат в една от двете категории.
Лий в ролята на Скарлет О’Хара, Getty Images
Вивиан Лий е изключението, което всички обожаваме. Тази крехка фигура притежава равно количество и от двата фактора. Красотата й запечатва завинаги божествените пейзажи на индийската област Дарджилинг, където е родена, а талантът й е съпоставим с този на Шекспир в драматургията.
Животът й не може да бъде побран в описания. Когато говорим за нея, всичко е толкова нелогично, колкото самата нея и само от фактите човек може сам прави заключенията и да слага етикети. Макар че в случая етикети не са нужни – Вивиан Лий е извор, който не бива да съдиш и да се опитваш да „чистиш“. От него трябва само да черпиш.
Вивиан Мери Хартли е родена на 5 ноември 1913 г. в колониална Идния в семейството на британски военен и домакиня. Родителите имат средства и положение в обществото и малката Вивиан получава всичко – вниманието на околните, обучение в престижни училища и контакти с влиятелни личности. Още от дете всички се възхищават на хубостта й, особено впечатление правят хитрите, сини котешки очи и усмивката. Много млада решава, че иска да стане актриса и с характерните си постоянство и инат се втурва към мечтата си. А тя не е обикновена – момичето не иска просто да е актриса, а велика актриса. Такава остава до края на живота си – иска всичко и на всяка цена. Максималист.
Със Сър Лорънс Оливие, Getty Images
Вивиан Лий върви против нормите през целия си живот. Винаги следва своя път и не се интересува, че по-късно ще страда. Среща първия си съпруг, Хърбърт Лий Холман, през 1931 г. и въпреки всеобщото неодобрение (той е много по-възрастен от нея) двамата се венчават. Учи за кратко актьорско майсторство в Лондон, но се отказва. Пробива първо в театъра. Играе Шекспирови роли, които й пасват като ръкавица.
През 30-те години се запознава с най-голямата си любов – сър Лорънс Оливие. Двамата за женени, но започват бурна любовна връзка. Съпрузите им не им дават развод и двамата избират да живеят без брак. Никой не може да стои на пътя на Вивиан Лий.
По това време се появява следващата голяма цел, която ще я постави в историята – Скарлет О’Хара от „Отнесени от вихъра“. Получава ролята благодарение на упоритостта си и, разбира се, на късмета. Това е ролята на живота й, онази, в която всички я помним и която издига продукцията по романа на Маргарет Мичъл, правейки го вечна класика. Получава първия си Оскар за тази роля. Години по-късно участва в екранизацията на пиесата на Тенеси Уилямс, „Трамвай Желание“. Филмът е режисиран от Елиа Казан и Вивиан Лий е единственото изключение в главния актьорски състав от постановката на Бродуей. Там ролята на Бланш Дюбоа я играе Джесика Тенди. Лий грабва втори Оскар.
С Марлон Брандо в „Трамвай Желание“, Getty Images
Това слага началото на края. Години по късно, когато Катрин Хепбърн научава за смъртта й, ще каже „Слава Богу, най-накрая!“. Защото животът на Вивиан Лий е ад за нея. Още в началото на кариерата й показва своя нрав, който е непоносим за всички около нея. Включително и за самия Оливие. Тя сменя настроенията си без предупреждения, рязко, и е способна дори да нарани събеседника си. Минути по-късно отново е мила и дружелюбна. Славата й започва да се носи в актьорските среди и някои дори отказват да я наемат. През целия си живот страда от биполярно разстройство. Част от методите, с които се опитва да се излекува през годините е електрошок. Но нищо не лекува психическото й състояние. То я води по пътя към самоунищожението.
Но едва когато се сблъсква с Бланш Дюбоа нещата излизат извън контрол. Между нея и героинята й има болезнено много сходства и в края на филма състоянието на Лий се влошава. Тя се губи в изиграването на един от най-добрите си образи. С това заплаща високата цена на славата.
Но независимо от всичко преминава през живота с достойнство и сила. Защото до края остава вярна на принципите си. Грешни или правилни, това са нейните принципи. Работи усърдно в театъра, пиесите й стават хитове и печели награда „Тони“ за главна женска роля през 1963 г. Развежда се с Оливие, защото болестта й излиза от контрол. Но тя остава максималист до последния си дъх и казва, че предпочита да живее с него за кратко, отколкото за дълго с новия си партньор, актьорът Меривейл.
На днешната дата преди 50 години умира Вивиан Лий. На днешната дата Клеопатра, Офелия, Скарлет, Бланш и още десетки жени остават завинаги в историята.
