Тази седмица отдаваме почит на Уолт Уитман. Известният американски поет е роден на 31 май 1819 година. Езра Паунд казва за него: „Той е Америка“. Ралф Емерсън възхвалява неговата първа и най-популярна книга дни след публикуването й. Както всички гений, и той е отхвърлян и отричан от част от литературния елит.
Но днес, 198 години след рождението му, той е символ на американската поезия. Той е свежото „стръкче трева“, което внася живот в литературата на тази страна.
Уолт Уитман е роден в Лонг Айлънд в семейството на фермери. Той е второто от общо девет деца. На 11 години завършва училище и е принуден да работи, за да се грижи за семейството си. Премества се в Бруклин и започва работа в печатната индустрия. В този период посещава редовно библиотеката и се увлича по словото. Запознава се с творбите на Омир, Шекспир и Данте.
За кратко е преподавател в малко училище в Лонг Айлънд, след което, през 1841 г., се посвещава на журналистиката и публицистиката. Основава собствен седмичник, който по-късно продава. Продължава да се занимава с издателска дейност, като междувременно непрекъснато пише поезия.
През 1855 г. плаща на издателство да издаде първата му книга – „Стръкчета трева“. Тя се състои от 12 стихотворения, които са новост за американската поезия по онова време. До края на живота си поетът ще преиздаде многократно своя труд и в последното издание книгата ще наброява 400 стихотворения. Творбата е смела и новаторска, за което много от съвременниците й отхвърлят и нея, и нейния автор. Той открито засяга теми, които не присъстват в творчеството на поетите дотогава. Книгата е заклеймена като „порнографска“, съдържанието й е основна тема за дискусия между критиците. Някои стихотворения съдържат отявлена хомосексуална нотка.
Години по-късно Уитман постъпва на работа във вътрешното министерство, откъдето е уволнен, защото „Стръкчета трева“ е видяна като „неприемлива“. Въпреки това есеистът и поет Ралф Уолдо Емерсън е възхитен от първото издание и изпраща писмо дълго 5 страници на Уитман, в което казва, че това е най-високият връх в поезията, който Америка е покорила досега.
През целия си живот Уолт Уитман усъвършенства своето произведение и го преиздава в нови варианти. Последното издание, публикувано малко преди смъртта му, надхвърля първоначалния обем стотици пъти. Самият поет казва, че това е окончателният вариант на произведението и забранява всякакви поправки по него.
По време на войната работи като журналист на свободна практика и се премества във Вашингтон. Там постъпва на работа в болница и помага на ранени офицери. Често няма пари, защото купува провизии за ранените със собствени средства.
В началото на 1870 г. се премества в Ню Джърси, за да се грижи за брат си и майка си. Получава удар, който го парализира и не може да се върне във Вашингтон. Затова остава в дома на брат си до 1882 г., когато издава за пореден път „Стръкчета трева“. Това му донася значителни доходи и той купува малка къща в Камдън, където живее до края на живота си. Прекарва последните близо 20 години от живота си прикован за леглото. Умира на 26 март 1892 г. и е погребан в мавзолей, който е построил за себе си. Погребението му изкарва на улицата хиляди американци, което доказва приносът му към американската поезия. Последните дни от живота му са мъчителни.
Книгата му „Стръкчета трева“ е преиздавана общо девет пъти.
Последното издание Уолт Уитман прави през 1891 година. Тридесет и три години са изминали, откакто книгата взривява американския пазар и дава началото на процес, който ще превърне поета в легенда.
Днес Уолт Уитман е смятан за най-великия американски поет, заедно с Емили Дикинсън.
Предлагаме ви откъс от поемата „Песен за самия мен“. Превод Владимир Свинтила. (В България книгата е публикувана под заглавието „Тревни листа“):
Аз чествам себе си, възпявам себе си,
което аз приемам, ще приемете и вие!
Защото всеки атом, който ми принадлежи, принадлежи и вам!
Безделнича и каня своята душа,
лежа, безделнича удобно, наблюдавам копие трева.
Езикът ми и всеки атом от кръвта ми са направени
от тая пръст, от този въздух,
роден съм тука от родители,
родени също от родители, родени тук,
на тридесет и седем в съвършено здраве почвам
надявайки се да не спра, доде съм жив.
Вярванията и школите са отменени.
Да се отдръпнеш малко настрани ти стига, за да разбереш
какво са, но те и никога не се забравят.
Аз приютявам за добро и зло, аз позволявам да говори
всичко и по всеки повод природата, невъзпрепятствана,
с първичната си сила и енергия.