От местопрестъплението Норвегия: Из записките на един български преводач
Настоящият текст се базира на личните записки на оторизиран преводач от реално проведени полицейски разпити на български граждани, престъпили закона, в полицейското управление на град К., Норвегия. Заради конфинденциалния характер на преводаческата професия, имената на участниците, както и друга информация за тях, умишлено не е спомената.
22 август (миналата година)
– Зрррррр.
– Да?
– Аз съм Ранхилд от преводаческото бюро.
– Да?
– Ще можете ли да поемете превод от български език утре, между 12 и 14 часа? Разпит в полицията.
– Момент да проверя дали съм свободна. (Разцъквам си календара с ангажиментите на телефона.) Става, свободна съм, ще дойда.
– Чудесно.
Хванали са на летището наше момче с два презерватива с наркотици в стомаха. Казват ми, че е изхвърлил единия и сега чакат да изкара другия. От стрес обаче се запекъл и се мъчел вече втори ден. Госпожа, вика ми, кажи им да ми дадат круши, кисело млеко̀ и некаква супичка, за да ускорим процеса, че ше пукна. Полицайката го пита как се е сдобил с наркотиците.
– Както си се разхождах из Рим и седнах да си почина на Испанските стълби, ме заговори един негър. И станахме приятели. Пихме биричка, а после как неговата дрога се е оказала у мен, нямам представа.
30 септември
Днес превеждам на нашенец, който живее в града и работи в пекарна. Хванали го да кара пиян с превишена скорост.
– Подпийнал, не пиян! – с почти обиден тон уточнява той. В норвежки няма конкретна дума за “подпийнал”, затова казвам “lett beruset”, т.е. “леко употребил”.
Инспекторът: Колко изпихте преди да се качите в автомобила?
Нарушителят: Еми… пихме с девера по една-две ракии. Той имаше рожден ден и нямаше как да откажа.
Наум си отбелязвам, че полицаят с лека ръка пренебрегва количеството на изпития алкохол. Сигурно защото мислено го измерва в класическите бармански разфасовки от по 30 мл. за едно “малко”. Но само ние с арестувания си знаем, че според българската понятийна и питейна измервателна система, “една-две ракии” отговарят приблизително на 300 до 450 мл концентрат.
Инспекторът: Всеки ден ли употребявате алкохол?
Нарушителят: Много ясно, салатата на сухо ли да я ям!
Превеждам само с “да”. Въпреки обаче усилията ми да евфемизирам изказванията на сънародника си колкото е възможно повече, уви, езиковите ми познания не са достатъчни, за да преведа етно-културна концепция на над 1300 години.
Човекът ще трябва да плати глоба, която изчисляват въз основа на надвишената скорост в километри в час километри и месечните му доходи. Сумата е толкова голяма, че човекът започва да се моли да си излежи наказанието вместо да плаща. Което всъщност е реална опция в случай, че закононарушителят е неплатежоспособен. Освен това е осъден да посещава вечерен курс за разясняване вредите от алкохола. Човекът казва, че ги знае, при което полицейският инспектор му хвърля поглед, изпълнен с професионална строгост, но и с филантропско съчувствие.
12 ноември
Оставям си мобилния в клетка за съхранение, минавам през металния детектор и в следващия момент вече се запознавам с един наш “турист” и адвоката му, който също присъства на разпита. Осведомяват ме, че става въпрос за Бони и Клайд от Стара Загора, които се специализирали в инсталирането на скиминг устройства на банкомати. Бизнесът вървял много успешно цяло лято, обаче един ден котенце им минало пътя и при рутинна пътна проверка, открили устройствата в багажника на колата им.
Полицейският инспектор показва на моя човек снимки от охранителни камери в мол, на които се вижда как монтират едно от устройствата. Фотосите са толкова ясни, че направо стават за фейсбук.
Инспекторът: Вие ли сте на тези снимки?
Скимърът: Не.
Инспекторът: Изобщо ли не мислите, че лицето прилича на вас?
Скимърът: Да, има някаква прилика, но аз съм с по-изразителна брадичка.
Инспекторът: Каква е целта на вашето посещение в Норвегия?
Скимърът: Туризъм. Да се поснимам малко за спомен по фиордите, нагоре-надолу. Ако може да видя кит…
Инспекторът: В тези води китове няма. Те са по̀ на север.
Скимърът: Е добре де, сигурно има други животни, дето ги нямаме в България.
В една от почивките за кафе, скимърът ме дръпва настрана и съзаклятнически ми шепне в ухото:
– Вие сигурно тука живеете отдавна и ги знаете тия неща. Та дали не можем да се разберем нещо със служебното лице… евентуално. Ние с колежката разполагаме с доста средства… И вас ще ви почерпим, ако станат нещата, то се знае…
Тъкмо отварям уста да му обясня, че в Норвегия няма корупция или поне не под формата и в размерите, познати в България, когато инспекторът влиза и плясва папката с документите по делото на бюрото. Забелязвам прясно петно от кафе на вратовръзката му и чак ме става яд, че няма начин да вземе подкуп и да си купи нещо на Армани. Нова вратовръзка, например.
14 февруари (тази година)
Докато пътувам към полицията, се чудя какво ли ще предложи днешното меню. Скимъри на кредитни карти, участници в ПТП с 2,5 промила алкохол в кръвта, “мулета” на африканска дрога или обикновени джебчии. Настанявам се на стол от дясната страна на полицейската инспекторка и тя ми обяснява, че са заловили двама мои сънародници, 40-и-няколкогодишни, с крадена стока за над 90 хиляди крони (18 хиляди лева). Викам си наум, бре, сигурно телефончета нещо са гепили тия юнаци. Ченето ми увисва от изненада, когато разбирам, че става въпрос за … ножчета за бръснене. В процеса на разпита става ясно, че феновете на Жилет дошли в Норвегия заради обещание от братовчеда на техен приятел, че ще им намери квартира и работа. Само че братовчедът така и не се появил и нашите решили поне да си избият пътните като овършеят запасите от ножчета в над 20 магазина и бензиностаниции. И това само в рамките на два дни. Полицайката ги пита защо са им толкова много ножчета.
– За нас си и за подаръци на роднините като се приберем.
След два дни пак превеждам на единия от задържаните, този път разговор с лекар по телефона. Реве и иска да му дадат ксанакс за успокоение на нервите, че го хващала клаустрофобия от арестантската килия. И, ако може, свещички за хемороидите. А, и самобръсначка, че да се обръснел най-после!
