Когато Япония беше изолирана от света
Съвременна Япония е класически пример за пренаселена страна с ограничени ресурси, която е напълно зависима от контактите си с външният свят, най-вече от вноса на суровини и износа на технологични стоки. Тя обаче има уникален пример от своята история, в който не само оцелява, но и просперира в продължение на над два века при пълна изолация от останалия свят. Повечето изолирани общества обикновено упадат, обедняват или изпадат във вътрешен хаос и раздори в борбата за ограничените ресурси. Нещо съвсем различно обаче се случва в Япония през така наречената епоха Едо.
С установяването на шогуната Токугава в началото на 17 в. е сложен край на междуособиците. След няколкостотин години гражданска война страната най-накрая достига до стабилно обединение и траен мир, което способства за консолидирането на нацията и за икономически и културен подем. Целта на шогуните Тогкугава, които изолират напълно страната, е неутрализирането на външните заплахи за тяхната власт под формата на навлизащи от Китай и Европа религиозни, философски или политически влияния.
В резултат на тази политика сравнително необезпокояваните до момента християнски мисионери и техните местни последователи са набедени за заплаха за властта и реда в страната и са подложени на преследвания, мъчения и екзекуции. Така се стига до събитието останало известно в японската история като Клането в Шимабара – през 1638 г. близо до Нагасаки, където съпротивата на християните е окончателно смазана и всички те са избити заедно със семействата си общо около 30 000 души. След което шогуна изхвърля и всички чуждестранни делегации от страната. От там нататък на всички останали е забранено да посещават Япония, а на японците – да я напускат. Тази изолация продължава два века и половина.
Властта и контрола над населението максимално се затягат, чрез забрани за придвижване без изрично позволение, колективна отговорност и наказания за цели села и общини.
Крупните феодали (даймьо) от своя страна са задължени да пребивават периодично за определени срокове в столицата Едо, под прекия надзор на шогуна, което ограничава до максимум всякакви техни непредвидени действия, заговори и подривни съюзи. Това ги принуждава и да правят огромни разходи покрай налагащото се често транспортиране и пребиваване на целите им свити в столицата. И съответно им пречи да натрупат големи богатства, докато в същото време стимулира развиването на пътната инфраструктура и малките селца, покрай които свитите преминават на път за Едо.
Възникват множество пътни станции, които отварят работни места за обслужващ персонал от съседните села. Необходимостта от това често пътуване, поражда и необходимост феодалите да могат да се справят с постоянните си разходи свързани с него по-максимално лесен и ефективен начин, което от своя страна стимулира развиването на брокерство, интензивен обмен и напреднала монетарна икономика.
Освен Едо в този период и други градове като Осака и Киото нарастват главоломно и достигат до половин милион души население. Като в тези условия по естествен път започват да се създават и градски средни и ниски прослойки на обществото, покрай тях възход бележат и театърът, изкуството, странноприемниците, публичните домове и най-вече търговците. Възникват крупни търговски къщи, както и търговски философски течения. Търговците имат късмета да останат встрани от вниманието на шогуната, който не ги счита за опасни за властта и съответно не ги подлага на забрани, наказания и постоянно наблюдение.
Самураите също се видоизменят коренно в новосъздалата се обстановка на стабилен мир, липса на междукланови и феодални борби, както и външни заплахи. Което практически ги оставя почти без никаква работа и те постепенно от професионални воини се превръщат в администратори и чиновници. За да не останат по-назад скоро и богатите търговци започват да формират свои училища. Възникват дори и напълно безплатни училища за нисшите прослойки, при това – първоначално в селата, които постепенно се пренасят и в големите градове. Обикновено те са в самия храм намиращ се в селото, а учителят е или местния свещеник или някой самурай, отегчен от бездействие и желаещ да покаже собствената си значимост. Нивото на образованието в страната се покачва неимоверно много. Грамотността сред населението достига до 45% при мъжете и 15% при жените или средно за цялото население – около 30%, което е повече отколкото в Европа по това време.
При това положение и при издигащите се големи градски центрове започва голяма миграция от селата към градовете и то на грамотни и бързо адаптиращи се към новата среда хора, отворени и към нови технологии и икономически подходи.
Системата действа безотказно, а шогунската власт е по-стабилна от всякога. Но не след дълго именно собствените мерките започват сериозно да я подкопават. Бързите темпове на развитие на икономиката и издигането на търговците са сериозен удар по установената закостеняла йерархия наложена от Токугава. Стига се до там някои доста задлъжнели към търговците даймьо да изпаднат в пълна зависимост от тях. В един момент йерархията започва да става една излишна и доста пречеща система за по-голямата част от населението.
Шогунатът постепенно изпада в корупция и некомпетентност спрямо възникналите нови належащи проблеми и нужди на обществото. По това време започват и опитите на европейците да се завърнат в Япония, за да използват пристанищата й за отворена търговия и привилегии. До средата на XIX в. натрапниците са успешно прогонвани или екзекутирани, но въпреки това появата им провокира оживени дебати и смут, за това как точно е най-добре да се подходи към тях.
Пристигането на флотилия от американски параходи в залива на Едо през 1853 г. е преломния момент за вътрешните спорове и за съдбата на шогуната. Адмирал Матю Пери, командващ тази флотилия показва на японците, използващи все още дървени ветроходи, колко отчаяно изостанали са в технологично отношение и колко нуждаещи се от отваряне към външния свят са всъщност. Не пропуска да им покаже и оръжията си, както и да обещае, че след година ще се завърне с по-голяма флота и с желание за окончателен отговор – готова ли е Япония да подпише търговски договор със САЩ.
Съгласието на този договор и даването на търговски привилегии на американците скоро след това довежда и до същото с европейските колониални държави. Импорта и експорта нарастват с огромни темпове, с които Япония все още не е в състояние да се справя и скоро губи контрол над собствените си мита. В страната нахлуват голям брой търговци така и скитащи се авантюристи, стига се до чести сблъсъци със самураите, на които дори не им е необходим повод за да извадят мечовете си срещу „чуждестранните дяволи”. Невъзможността на шогуната да се справи и с това сътресение съвсем го подкопава. Започват вълнения и бунтове на националистите против шогунската власт. Изпратените срещу тях войски са разбити през 1864 г., а това е повратен момент – за първи път домен се противопоставя на шогуна и за първи път Токугава са разгромени.
В тази обстановка императорския двор усеща идеалния момент да се завърне във властта и политиката след 700 г. изгнание под сянката на шогуните. Бързо се установяват връзки между двора и водачите на бунта, които успяват да се сдобият с издаването на императорска заповед за свалянето на шогуната. На 3 януари 1868 г. войските им обсаждат двореца на шогуна и обявяват възстановяването на империята. Съпротивата на привържениците на шогуна продължава още известно време.
Шогунът Йошинобу – 15-ят Токугава, е едва от 1 година на власт и е енергичен и способен управник склонен и към реформи и към диалог с императорския двор. Но в случая събитията го заставят просто да предаде властта и да се оттегли в Шидзуока, където живее необезпокоявано още 45 години.
Оказалият се с възстановена императорска власт е едно 15 годишно момче на име Муцухито, което след смъртта си ще стане известно като „Мейджи” – просветеният владетел. Това име ще бъде дадено и на целия период, през който Японската империя се издигна от прахта и започна своята индустриализация и експанзия. Това е единствената страна, която с такава светкавична скорост усвоява технологиите на Западния свят и започва сама да ги произвежда и подобрява. При управлението на Мейджи, Япония буквално с един гигантски скок през епохите прескача от Средновековието директно в технологичната ера, в която се намира и до днес.
