Мечките, от които българинът се страхува, дори и без да ходи в гората
Имах добри оценки по антропология и фолклористика, докато учех за магистър по българска филология, но ги получавах най-вече, защото цитирах коректно трудовете на видни бе-ге изследователи от 70-те години, а не защото нещо разбирах добре предмета на предмета.
Нито пък защото материята ме интересуваше, понеже, честно казано, когато си на 22, да учиш подобни дисциплини ти се струва равносилно на това да се занимаваш с грънци и тъпи селски обичаи, които включват заклани агнета и оркестърът да свири “Ела се вие, превива…”
Две десетилетия по-късно обаче родното “селско” вече дотолкова се е просмукало в кожата, дневното ми меню и, разбира се, ДНК-то ми, че съм в състояние да седна и да напиша обемен антропологически труд, разкриващ в дълбочина и обясняващ с хирургическа прецизност народопсихолигическите феномени, характерни за моя народ. За целите на този развлекателен сайт обаче реших да огранича сериозното си културологично-социо-етническо-антропологично изследване единствено върху най-отявлените проявления на българския ангст*. И да се опитам да се побера в рамките на скромните 1040 думи.
Не си спомням къде за първи път чух народното прозрение, че българинът най-много го е страх да не настине и да не се мине, но предполагам, че е било от някой циничен възрастен, който се е опитвал да ми обясни каква е логиката да преядеш, само защото някой друг плаща. Няколко десетилетия по-късно самата аз вече съм циничен възрастен (българин!) и дори да не съзнавам, понякога правя неща, от които на практика нямам полза, само мотивирана от мисълта ДА НЕ СЕ МИНА. В мола си взимам от безплатните рекламни списания, които после изхвърлям, без дори да съм разгърнала. Ако в хотела няма единични стаи и ми дават стая с две легла, лягам и на двете. Бих си отнесла вкъщи дори автомобилна гума, ако някой ми подари или си намеря на пътя, макар че нямам кола. Когато си купя самолетен билет за 200 евро и после видя, че за следващия ден цената е на половина, плача като бебе. Защо? Защото съм се минала!
Така че на първо място в моя списък се класира страхът на българина да не се мине. Всъщност това е причината, поради която българинът продължава масово да не подсигурява живота, здравето и благоденствието си с незадължителни застраховки. Ако все пак реши да застрахова, например, апартамента си срещу природни бедствия, наводнение от съседите и кражба с взлом, в края на година ще изпитва дълбоко личностно разочарование, ако нищо такова не се е случило. Просто защото си е дал парите за този, дето клати гората.
Дори на 45, 50 и 80, българинът все така го е страх от “Чичо Доктор”, както когато е бил на шест и си е глътвал езика от ужас при вида на голямата спринцовка. Българинът е пословичен със здраво вкоренената си здравна безкултурност, която се изразява в престъпно неглижиране на здравето и превенцията от заболявания. Иначе казано, кракът му няма и да стъпи в лекарския кабинет преди да бъде на сто процента сигурен, че вече няма накъде и е тръгнал да умира. Превенцията е непозната дума за българина. Често чувана фраза е “Не обичам да ходя на профилактични, понеже може да ми открият нещо.”
И докато в обществата “на Запад” държавата инвестира милиони във всякакви форми на спорт, профилактични прегледи и здравословно хранене за всички граждани на възраст от 4 месеца до 98 години, то при нас българинът инвестира във висене по барчета, пушене на цигарки и пазаруване на шарени напитки “с вкус на горски плодове” и месни и млечни “деликатеси”, изобилстващи от канцерогенни съставки. Да, напоследък проблясва светлина в тунела, благодарение на множеството кампании за безплатни изследвания за рак на гърдата или СПИН, например, както и на провежданата от все повече фирми политика за задължителни медицински изследвания на служителите. Но въпреки това страхът остава.
Българинът изпитва ужасен страх от това да бъде обезнаследен. В култура като нашата, в която родителите си скъсват задниците от работа, за да могат да купят на децата си един-два апартамента за “когато се отделят”, няма как да бъде иначе. Младият българин е свикнал да получава всичко наготово. Най-вече собствено жилище. Единствено в трагичните случаи, когато мама и татко не са подсигурили такова за наследника, алтернативата е проста и неизбежна. Ако веднага след завършване на гимназията, той не е “избягал” в чужбина, на 43-годишна възраст продължава да живее в детската си стая, а мама му праща есемес, за да го пита кога ще се прибере, понеже омлетът му изстива.
Българинът се страхува почти толкова от това да не бъде заподозрян и/или нарочен за гей, колкото и от това да не изпусне дъмпела върху чатала си и той да му смачка топките. Разбира се, ще кажете вие, и тук се намесват изконните етно-социо-географски особености на нацията ни. На място, където Балкана пее юнашка песен просто не може да се раждат гейове! Точка по въпроса. И да, може и така да е. Но това не означава всяко отклонение от правилото да бъде възприемано като смъртна присъда. Всъщност българинът все още толкова се страхува да не бъде хетеросексуален, че понякога дори официално “излезлите от гардероба” гейове реагират по̀ хетеро и от най-хетеро хейтърите. Някои от тях дори призовават Православната църква да заклейми гей браковете и да се бият по сто камшика на голо на всеки хомосексуален, който иска да има дете.
На последно място, но не и по важност в този списък идва страхът на българина да не се изложи пред чужденците. И ние вече имаме своите 4G мрежи, хипстъри и мадами, дето ядат киноа вместо мусака, но усещането, че някой е нещо повече от теб, само защото на паспортa му не пише “Република България”, мистериозно е останал. Всъщност толкова сме потиснати от превъзходството на всички останали, че дори премиерът ни понякога счита за необходимо да се извинява пред чуждестранните си гости, когато времето е лошо. Но, разбира се, всеки път, когато Ангела идва, той включва слънцето. Така де, няма да се излагаме пред чужденците….
Валидността на всички горепосочени ангстове на българина са проверени във времето. Разбира се, генерализацията в случая не помага да се отсее сеното от плявата, но в по-малка или по-голяма степен те са живородени и продължават да функционират. Къде на подсъзнателно ниво, къде не.
*ангст – екзистенциален страх
