Палеолитната битка за Европа – кроманьонци срещу неандерталци
Все още сред научните среди се води широк диспут по въпроса как точно е протекъл сблъсъкът между последните два оцелели видове хоминини – кроманьонецът (Homo sapiens) и неандерталецът (Homo neanderthalensis).
През палеолита в продължение на над 300 000 години Европа, Близкия Изток и част от Централна Азия са населявани единствено от неандерталците. На запад от тях са живеели техните братовчеди – денисовските хора, в Китай – така нареченият синантроп, а на юг от тях по-старите популации от хомо еректуси и по островите край Пасифика – „хобитите” от вида хомо флоренсиенсис.
Преди около 120 000 години група хомо сапиенси напускат Африка и заселват останалия свят, измествайки другите видове хора от техните територии. Как точно е станало въпросното изтласкване на неандерталците от Европа?
С напредването на генетиката и съвременните проучвания вече се хвърли известна светлина по въпроса, по който в миналото единствено се спекулираше. Любопитно откритие беше, че неандерталците са били с бяла, дори бледа кожа, рижаво окосмяване и светли очи, в разрез с дотогавашните ни представи за тях, докато нашите предци – кроманьонците, при идването си от Африка, са били далеч по-тъмни от тях, но попадайки в умерения пояс, са тръгнали по сходен път на еволюция, както и местните, за да достигнат до съвременния светъл европеиден вид.
По-интригуващи обаче, са резултатите от проби, взети от кроманьонци живели през първите векове след изчезването на неандерталците, които установяват че те носят до 40% неандерталски гени, придобити по време на заселването на Европа. Тоест това категорично доказва, че е имало масово смесване между двата вида. Като с течение на времето и развитието на земеделието и цивилизацията този процент на по-първичните неандерталски гени постепенно се „чисти” за да падне до между 1-4% при съвременните европейци, под 1% при азиатците и нулев при африканците.
Дали кръстосването е ставало по мирен начин или е имало сблъсъци? Доста по-вероятно е в масовия случай да е ставало второто. Кроманьонците са били агресивни по природа и често е имало сблъсъци за територия между собствените им групи, докато в случая те имат и решително надмощие над неандерталците.
На пръв поглед, сравнявайки анатомията на двата вида, неандерталецът изглежда по-подходящият претендент за спечелването на битката за Европа отколкото кроманьонецът. Той е със значително по-здрава и масивна костна структура и челюсти, както и с по-мощна мускулатура, дори обемът и масата на мозъка му средно са малко по-големи отколкото при кроманьонеца. От своя страна кроманьонецът, който в анатомично отношение е съвременен човек (хомо сапиенс) е по-висок на ръст от неандерталеца, но доста по-слаб физически. Голямото му предимство изглежда е била склонността му към въображение и абстрактно мислене, за разлика от неандерталецът, който е разчитал повече на първични инстинкти.
Подобни качества обаче, могат да се засвидетелстват и при неандерталците – те са владеели огъня и освен оръжия са изработвали и накити и украшения, открити са дори флейти направени от кост, което значи че са били и музиканти. Но все пак в качеството са изоставали – имали са дрехи, но пък не са открити игли или каквито и да е следи от шевове или обработка на кожите, просто са намятали одрани животински кожи. Що се отнася до оръжията и там има решително изоставане. Техните копия са сравнително къси, дебели и тежки, очевидно са представлявали оръжия предназначени за нанасяне на удари с груба сила от близко разстояние и не особено ефективни при мятане от разстояние. С оглед на плячката, която са ловували тогава, това се явява доста сериозен проблем.
През тази епоха в Европа е разпространена мегафауната – мамути, бизони, носорози, коне, северни елени, бели лъвове, пещерни мечки, а близкият контакт с толкова едра плячка е смъртоносна опасност при всеки лов. Отделно че, съдейки по големината на популациите, неандерталците изглеждат като самотници в сравнение с кроманьонските общества. И ако при лов загине алфа мъжкарят, то това значи почти сигурна гибел за цялата група. Кроманьонците освен че ловуват на големи групи и с по-сложни тактики за преследване на жертвата, притежават и по-модерни оръжия. Копията им са по-тънки, по-леки и по-дълги от неандерталските, и реално са метателни оръжия. С други думи дистанцията, от която водят боя и срещу плячката си и срещу враговете си, ги държи на сравнително безопасно разстояние от тях.
Това разстояние се увеличава още повече с откритието на един колкото прост, толкова и гениален инструмент, наречен от съвременните учени „атлатъл” или копиехвъргач. Това е дървена приставка с формата на цифрата 1, за която копието се закача за късия й край, като предварително е издълбан и малък улей в края на копието, в който тя да пасне. Мятането с тази приставка увеличава в пъти както скоростта, с която излита (до 100 км/ч), така и точността с която копието попада в целта, а съответно и дистанцията от плячката. Поради това и жертвите, давани от сапиенси при лов на гигантски животни или при сблъсък с неандерталци, са били незначителни, докато тези на неандерталците – обикновено доста тежки.
Това наред със значително по-многобройните популации на новодошлите кроманьонци, живеещи в общества със сложна социална структура и отношения, които дават и поле за развитие и разпространение на много повече идеи и иновации, решително наклонява везните в полза на вида хомо сапиенс. Все пак съвместното съжителстване на двата вида в Европа продължава между 4000-10 000 години в различните региони, преди единия да изчезне напълно.
Достатъчно показателен за ловните умения на сапиенсите е и фактът, че с пристигането им изчезва и цялата мегафауна от Европа. Съществуват разбира се и теории, които отдават причините за изчезването на неандерталците, които дотогава са живеели в хармония с мегафауната, на неустановен все още природен катаклизъм или просто на промяната в климата след края на последния Ледников период.
Приспособените към по-студен климат здрави тела на неандерталците се оказват в нова среда, към която не успяват да се аклиматизират, отделно ландшафтът където са ловували и оцелявали – мамутската степ от ледниковата епоха със затоплянето е рязко изместена от гъсти гори и блата, към които сапиенсите са по-лесно приспособими.
Има теории и че епидемия от новопоявил се вид бацили, към които неандерталците не са имали имунитет, води до срив на популациите им. Най-вероятно причината за изчезването е комплексна и всеки един от тези фактори да е допринесъл за това. Но от всички тях категорично инвазията на хомо сапиенс си остава основният. Изглежда обаче не е имало расизъм между двата вида (едните не са възприемали другите като животни/друг вид същества, а като хора), след като е имало толкова много кръстоски, а също и една открита пещера в Испания с неандерталски и кроманьонски артефакти едновременно, свидетелстваща за съжителство между тях в отделни случаи.
Последните останки от неандерталци са открити в Гибралтар и датирани на ок. 24 000 години. От скалите на Гибралтар те са виждали отсрещния Африкански бряг на хоризонта, но така и не са се прехвърлили към това евентуално спасение за себе си и вида си. Изглежда тяхното време вече е било отминало и с това ние сме останали последният и единствен оцелял вид човек на планетата.
