Маргарет Атууд и думите около „Историята на прислужницата“
Името й нашумя по цял свят преди година и половина, когато зрителите се запознаха с Елизабет Мос и нейната героиня в сериала на HBO „Историята на прислужницата“.
През цялото това време, от 1985 г. до 2017 г. романът „Разказът на прислужницата“ е бил там. Относително популярен извън САЩ, чакащ чинно на някоя лавица, докато дойде подходящия социален контекст, в който тази антиутопична история да зазвучи достатъчно актуална и възможна да се случи. А може би вече се е случила?
Този въпрос възниква в съзнанието на някои зрители, когато четат романа на Маргарет Атууд или гледат хитовия сериал на HBO.
Днес Маргарет Атууд навършва 79 години. Родена е в Отава и отраства между Онтарио, Квебек и Торонто. Завършва Университета в Торонто и продължава в Колежа Ридклиф.
Още преди да влезе в поп културата, Атууд е призната и получава награди за работата си. В биографията си има повече от 30 тома с поезия, детска литература, художествена и научна литература, а сред най-популярните й творби са „Разказът на прислужницата“, „Alias Grace“, „The Edible Woman“ и „Слепият убиец“, за който получава награда „Букър“. Книгите й са преведени на над 40 езика.
По повод рождения ден на Маргарет Атууд, публикуваме няколко нейни цитата в огромното пространство около „Историята на прислужницата“.
За славата: „Всичко това налага начин на поведение, който не е задължително да искаш да спазваш. Ако те сложат на пиедестал, трябва да се държиш подобаващо. А пиедесталите са с малък диаметър. Нямаш много пространство да се движиш.“
„Войната е това, което се случва, щом езикът се провали.“
„Бих искала да бъда въздухът, който вдишваш само за момент. Бих искала да бъда толкова незабележима и необходима.“
„Дума след дума след дума е сила“
„Не позволявай на к*пелетата да те повалят.“
„Кой помни болката, след като тя е отминала? Всичко, което остава, е сянка, дори не в ума, в плътта. Болката те белязва прекалено дълбоко, за да я видиш. Далеч от сърцето, далеч от ума.“ (из „Историята на прислужницата“)
„Копнееш за него. Получиш го. Мамка му.“
„Чета за удоволствие и именно тогава научавам най-много.“
„Може би не пиша за никого. Може би пиша за същия човек, за който децата дълбаят имената си в снега.“
„Когато мислим за бъдещето, изваждаме само красивите неща. Иска ни се да вярваме, че всичко е било такова.“ (из „Историята на прислужницата“)
„Отговорите, които ще ти даде литературата, зависят от въпросите, които ще й зададеш.“
„През пролетта, на края на деня, трябва да миришеш на мръсотия.“
„Око за око води единствено до по-голяма слепота.“
„Надявам се хората някой ден да разберат, че има само една „раса“ – човешката – и всички сме от нея.“
„Оптимизмът е по-добър от реалността, песимизмът е по-лош от реалността. Аз съм реалист.“
„Популярното изкуство е мечтата на обществото. То не се подлага на самоанализ.“
„Ескимосите имат 52 думи за „сняг“, защото той е важен за тях. Трябва да има също толкова думи за „любов“.
