Драматичният живот и смърт на Джон Дилинджър

В една адски гореща юлска вечер трима човека, един мъж и две жени, развълнуваха Biograph Theater в Чикаго. Към 10:30 вечерта те тъкмо излизат от прожекция на „Manhattan Melodrama“, филм с Кларк Гейб, когато случаен минувач си пали цигара близо до тях. Минувачът обаче никак не е случаен – той е агент на ФБР, а запалената цигара е знак за настъпление. Така приключва кариерата на един от най-известните банкови обирджии в историята на САЩ – Джон Дилинджър.

Историята му е пресъздадена от множество филми и книги. Той е бил сравняван с Робин Худ, заради това, че е обирал силни банки по време на Голямата депресия. Личността му е била силно романтизирана и така Дилинджър се превръща в легенда.

Но животът, както и смъртта му, са били жестоки и брутални.

Краят му идва не с борба за кауза, не с достойнство. Собственичка на публичен дом го издава на властите, когато го заплашват с депортиране. Това е необичайната история на Джон Дилинджър.

Джон винаги е бил пакостник. Като малък краде кокошки, бие се, а веднъж „връзва къщата на един фермер за товарния влак – резултатите са предвидими“.

След смъртта на майка му, баща му го изпраща в малкия град Мурсвил. Дилинджър краде кола от млада двойка, с която посещават една и съща църква, и се връща в Индианаполис. За негово щастие обвинения не са предявени. По-късно е изключен и от военноморския флот за проблеми с дисциплината.

Повратна точка в живота му е една нощ през септември 1924 година. Вече женен, но в много лоша компания, Дилинджър и негов приятел пияни обират магазин, което им донася около $50 (сегашни $720). Двамината обаче са разпознати и на другия ден вече са в затвора. Без да разговаря с адвокат Дилинджър приема съвета на баща си и се признава за виновен. Оказва се, че баща му, който е дякон, е говорил с прокурора и е сключил някаква неясна сделка при условие, че синът му признае. Вместо това обаче на главата му се изсипва цялата тежест на закона и за някаква си кражба получава 10 години.

В затвора е наказван за комар, обиди, неподчинение и опит за бягство. Пак там той намира някои от съучастниците в бъдещите си обири. Те започват през лятото на 1933 година. За една година Джон Дилинджър и „приятелите“ му успяват да извършат 12 банкови обира. Към репертоара добавят и 2 бягства от затвора.

ФБР обявява награда от $10 000 (сегашни $200 000) долара за информация, която ще доведе до залавянето му.

Най-накрая, на 21 юли 1934 година полицията получава обаждане от жена, която се представя като Ан Сейдж. Тя е румънка, която идва с мъжа си в САЩ, но двамата се развеждат и тя проституира, за да е издържа. Скоро си отваря и собствен публичен дом, но властите я заплашват с депортация заради „проява на нисък морал“. Тя сключва сделка с полицията, но след като им споделя информацията, която има за Джон, получава само половината от наградата, а накрая е и депортирана.

В деня на реста в Чикаго е 42 градуса. Може би заради рекламата си, че салонът се охлажда, вътре е претъпкано. Полицията не влиза, за да не предизвика престрелка сред толкова много хора.

Никой не е сигурен какво точно се случва. Някои твърдят, че агентът с цигарата казва на Дилинджър, че с него е приключено, заради което той вади пистолет. Други пък разказват как обирджията е хукнал да бяга без да вади оръжие и следователно е било абсолютно ненужно да го застрелват. В резултат на мелето двама цивилни за убити.

Според официалния доклад на ФБР Дилинджър е тичал към алея наблизо, докато е вадел пистолета си. Изстреляни са 5 изстрела, 3 от които го улучват. Той пада мъртъв точно пред алеята. 15 минути по-късно легендата на банковите обири е произнесена за мъртва.

От гордост трупът на Джон Дилинджър е на показ в моргата. Хиляди идват да видят тялото му. По-късно той е погребан в Илинойс под 4 слоя желязо и бетон, за да не бъде ограбен гробът му. Днес „смъртната му маска“ – отливката, която се прави на мъртвите известни личности, за да се запази ликът им – е един от най-известните предмети в Музея на престъпленията във Вашингтон.