Колко е трудно да си „първият човек“
В момента стоическият героизъм е високо ценен, затова и „First Man“ се появява в правилното време. Райън Гослинг и режисьорът Деймиън Шазел се срещат за втори път след „La La Land“, за да създадат един страхотен филм за живота на Нийл Армстронг и кацането на Луната, който ни напомня за стремежа на Джон Кенеди към силен характер, решителността и инженерни подвизи.
Той представя Армстронг като твърд тестов пилот, който въпреки твърдостта има резерви към цялата тази работа с астронавтския корпус. След като губи детето си, новата работа идва като шанс за нов старт, по думите на съпругата му, в ролята Клари Фой от „The Crown’s“.
Следват проби и грешки, докато в океан от мъка по загубата си Нийл и колегите му се опитват с не винаги работещите си машини да напуснат оковите на планетата Земята. Неуспехите, мълчаливият Армстронг обяснява в един от редките моменти на емоция, служат с определена цел: „Трябва да се провалим тук долу, за да не се провалим там горе“. Това, разбира се, не прави загубите по-малко ужасни.
Вероятно основната цел на Шазел е да снима сценария на Джош Сингър („Spotlight’s“), адаптиран по книгата на Джеймс Хансен, с чувство за благоговение и чудо към постиженията на „първия човек“. В резултат много от полета е сниман в много близки кадри, които улавят физическия израз на емоционалното състояние на астронавтите при вида на величествения космос.
Прилежността на персонажа е тест за Гослинг, но той се справя чудесно с минималните си реакции, били те погледи към колегата му Бъз Олдрин (Кори Стол) или пък други. Образът на Олдрин пък успява много добре да изкаже мислите на всички въпреки, че както казва самият Нийл, понякога е по-добре да замълчи. Поддържащи актьори са Джейсън Кларк и Кайл Чандлър.
Освен, че филмът ни представя прекрасно романтиката на пътуването в космоса, той успява да ни въвлече и в историческото си време през 60-те години, в което основните нагласи към мисията Apollo са силно скептични.
Цялото изкуствено напрежение около „скандала“ с флага, когато „First Man“ гастролира по фестивалите, няма дори да коментираме.
Днес е много лесно да приемем с пренебрежение „малката човешка стъпка“ на фона на всички филми за космоса, а и технологичното ни ниво. Но именно това технологично ниво и бекграунд от кино космоси прави „First Man“ ако не голяма, то поне стъпка в правилната посока за паметта на човечеството.
