Днес ще ви запознаем с един съвременен български лидер на мнение. За по-лесно ще го наречем Гошо, макар че може да носи всяко друго име.
Гошо има за задача да променя обществени нагласи, за да повлияе положително на нашия тъп народ. Но той не от ония псевдолидери, които са постигнали нещо в живота си преди да им сложат други хора тази титла. Не, нашият е по-велик. Той сам си слага титлата и няма нужда да е направил нещо преди това – лайковете са достатъчно показателни, за да се провъзгласи за такъв.
Гошо май е млад. Поне ЕГН-то му твърди така. Някъде между 25 и 30 години, което е прекрасна възраст. Външно обаче изглежда най-малко на 33-4. Отдавна се е състарил. Къде умишлено с дрехи, маниери, изказ, за да изглежда по-голям и авторитетен, къде несъзнавано го е променила идеологията му. Във всеки случай не изглежда млад. Гошо идва от малък провинциален град, в който всички се познават, но не си мислете, че е „провинциалист“. Напротив. Той не си губи времето. Пристига в София след завършване на гимназията с малкия си сак и големите амбиции и не се занимава да крои планове – направо почва да ги осъществява. В университета записва нещо важно. Не прекалено философско, за да не си задава много въпроси без отговор, нито техническо, защото там много се смята. Учи нещо значимо, което може да има пряк ефект върху нашето, а защо не, ще каже той, и върху световното общество – икономика, журналистика, политика, социология, мениджмънт… такива неща.
Гошо знае как да се сприятели с правилните преподаватели и състуденти, има харизма и може да ви заблуди. Надушва кой доцент го харесва и може след 7 години да го вземе за асистент и гледа да си пази отношенията, колкото и тъпа да е дисциплината или професора.
Гошо е много умен и не е за подценяване. Иска да учи. Иска да помага и да прави добри дела. Но иска и да му е добре. Няма да работи някоя творческа професия, за едни ти там 800 лева, само защото вижда смисъл. Той търси по-големия смисъл. Иска да го забележат. Да има влияние. Той, още откакто дойде в София, знае, че иска да промени нещата, и че неговият начин е най-добър. Затова ще се катери по върха с всички пикели*, които успее да докопа. Той е точно толкова нравствено упаднал, колкото Христофор Белокровский от разказа на Алеко Константинов „Пази боже сляпо да прогледа“.
В университета и на първите си работни места осъзнава, че има известно влияние над околните и може да ги убеди в някои свои виждания. Това потвърждава онова, което от малък знае – че ще му се получат нещата и ще се оправи в живота. Умението да убеждава, в комбинация с образованието в университета и видяното по медиите, му дава основание сам да започне да твори в жанра на фейсбук статуса. Творчеството му е дълбоко индивидуално – лично мнение, от което никой по принцип не се интересува и само издава колко насериозно се взема. Но приятелите му са като него и съответно получава по някой друг лайк. После пък и някой му пише на лично съобщение да го пита какво мисли по еди-кой-си обществен казус и той успява да получи като отговор нещо като „Прав си.“ Бройката на приятелите се увеличава и той вече става официален, сертифициран Лидер на мнение. Може да променя обществени нагласи, даже си прави план какви туитове и постове да пуска, за да обработва аудиторията. Винаги ще ви даде информация и своето мнение, казано с увереността сякаш няма друго меродавно в света. Но да стане лидер на мнение, за Гошо е само началото на големия план.
През цялото следване, че и след това гледа да се заобиколи от колкото може по-влиятелни личности. И понеже Животът винаги знае как да ни тества, обстоятелствата го запознават с няколко хора от високите етажи на властта. Ето, вече си проправя пътека и може да стигне далеч по нея. Вярно, по пътя ще се наложи да премаже един-двама, да погази всички принципи, които е отстоявал пред любимия професор, но… все пак е лидер на мнение и иска да променя нещата. Под най-добро разбира обаче, „най-доброто според мен, защото аз разбирам“. На първо място винаги остава най-висшата ценност – на него да му е добре и удобно.
Та така. Гошето от няколко години вече не e в университета, но си е запазил връзките, от които може да има дивиденти. Вече работи нещо, колкото да има доход, докато онези, с които сега движи го придвижат по-нагоре. И те ще го придвижат най-вероятно. Защото такива са им нужни. Като Гошето. Лидери на мнение, които от всичко разбират. Които ще се продадат лесно. Еснафи. Такива, които идват и си отиват, а междувременно паразитират около нас.
Но няма страшно, Гошо от всичко разбира, той е лидер на мнение. Ще си позволим да разширим фразата на Щастливеца: „Пази, Боже, сляпо да прогледа“… и да стане лидер на мнение
*пикел – спортно съоръжение, използвано в алпинизма за катерене, придвижване и осигуровка по ледени и снежни наклони.