Шарл Азнавур: легендата, която искаше да пее до 100 години
„Най-значимият вариететен певец на ХХ век.“ та е анонсът, който CNN слага на Шарл Азнавур през 1988 г. По това време отдавна вече приносът му е неоспорим. Повече от 1200 песни на 7 езика, повече от 100 млн. продадени албума по цял свят. Към това прибавяме и над 60 участия в пълнометражни филми. Изключително дискретен по отношение на личния си живот, Азнавур се жени три пъти и е баща на 6 деца, три от които от последната му жена, Ула, с която прекарват повече от 50 години заедно.
Шарл Азнавур се е превърнал в жива легенда много преди да получи своята звезда на „Алеята на славата“ в Холивуд през 2017 г. Кариерата му продължава 70 години, през които името му не слиза от горната част на афишите. В нощта на 30 септември срещу 1 октомври 2018 г. угасна една от най-ярките звезди на музиката – арменско-френският певец Шарл Азнавур. Сега да се върнем в началото…
Първите години
В началото всичко е като сюжет за роман. Родителите му, Миша и Кнар Азнавурян идват от Солун, Гърция. Баща му е син на един от готвачите на цар Николай II, а майка му идва от арменско търговско семейство, което бяга от Турция по време на геноцида през 1915 г. Шарл Азнавур, тогава с името Шанур Вахинаг Азнавурян, е роден във Франция на 22 май 1924 г. Родителите са в Париж и очакват да получат виза за САЩ. Накрая обаче решават да се установят трайно във Франция и баща му става управител на ресторант и кафе.
Окуражен главно от майка си, която е актриса, младият мъж започва да свири на цигулка по парижките улици, а на 9 години постъпва в Училището по театър и там приема псевдонима Азнавур. Много скоро след това певческият му талант става очевиден. Певецът Шарл Трене е негов идол. На 17 години, докато Втората световна война е в разгара си, Азнавур се запознава с млад композитор, луд по джаза, Пиер Рош. Двамата сформират дуото „Рош и Азнавур“, което започва да обикаля кабаретата. От тази колаборация се ражда култовата песен „J’aime Paris au mois du mai“ („Обичам Париж през месец май“).
„Опитното зайче“ на Пиаф
През 1946 г. в живота на Азнавур влиза жената, която ще изиграе решаваща роля в професионалния му живот – Едит Пиаф. Тя кани него и Рош да я придружават по време на двугодишното й турне във Франция и САЩ. Джаз песните на Рош и Азнавур не се приемат възторжено във Франция, но пожънват успех в Канада. Животът на съвместната работа на Азнавур и Рош приключва, когато Рош се жени. Така започва соловата кариера на арменеца.
В следващите осем години Азнавур е в сянката на голямата Пиаф. „Опитното зайче“ е прякорът, който му слагат. Той е момчето за всичко на Едит Пиаф. Кара колата й, отговаря на телефона, грижи се за пътуванията. От време на време изпълнява някоя песен, която сам е написал, но без особен успех. Пиаф постоянно му повтаря, че няма да успее като певец. Но той е упорит, работи усърдно и пише няколко песни за Жилбер Беко и Жулиет Греко.
През 1955 г. Шарл Азнавур се появява за първи път по телевизията. С ръце в джобовете и с непринудено излъчване той изпълнява песента Le Palais de nos chimères.
Раждането на една звезда
Азнавур е на пътя на успеха. Критиката не вярва в него, но публиката започва да се привързва към новия певец. Първите песни, с които бележи успех, са Sur ma vie, Parce que, Sa jeunesse, Au creux de mon épaulesont.
Един инцидент през 1955 г. би могъл да има пагубно влияние върху бъдещия световно известен певец. Той става жертва на автомобилна катастрофа в Сен Тропе. Прекарва няколко месеца далеч от музиката, докато се възстановява. Следващата година излиза за първи път на сцената на зала „Олимпия“. Но критиката продължава да пренебрегва гласовите му възможности и да гледа със снизхождение на физическия му облик. Той е нисък, „грозен“, с ужасен глас и съмнителни заглавия на песните. Въпреки това обаче, предложенията за договори се нижат един след друг.
Азнавур насочва светлините на прожекторите към мъжествеността и либидото и пее за депресията, секса, предразсъдъците и изнасилванията.
Хитовете му варират като тематика: от историята през 70-те на гей травестит в What Makes a Man, през някога забранената балада на задушно, посткоитално изтощение Apres l’Amour, до спорната You’ve Let Yourself Go – вопъл на мъж, чиято жена е станала развлечена и дебела („Гледам те с отчаяние и сякаш виждам майка ти“).
Легендата Азнавур се ражда една вечер през 1960 г. В големият мюзикхол, „Алхамбра“ в Париж има соаре. След шест песни в относително безразлична атмосфера мъжът пее последната си песен – „Je m’voyais déjà“ („Вече съм се виждал“). Публиката избухва в овации. Огромният успех е очевиден. От този момент насетне Шарл Азнавур застава трайно в горната част на афиша, там където са звездите. Тогава е на 36 години.
La Bohème, La Mamma, Sa jeunesse, Toi et moi, Mes emmerdes, Non je n’ai rien oublié, Désormais, Les Comédiens, Emmenez-moi, Tu t’laisses aller… Хитовете идват един след друг и през 1963 г. той се пробва да пробие пред американската публика. Повече от 400 нюйоркчани се събират да го слушат в „Карнеги Хол“. Той пее на английски и френски. Тази вечер е поредната, която доказва огромното му влияние и предстоящата международна кариера.
Азнавур на широкия екран
В родната си Франция Азнавур вече е издигнат в култ. През 1989 г. след земетресението в Армения събира 90 певци, които изпяват заедно песента “ Pour toi Arménie“ – сингълът ще бъде продаден в над милион копия в бъдеще. Осем години по-късно е удостоен с Ордена на почетния легион.
Във филма на Жан Кокто „Le testament d’Orphée“
Освен успехите в музиката обаче, Шарл Азнавур има и кариера в киното, включваща 63 филма. Голяма част от тях са филми толкова зле направени, че предизвикват по-скоро комичен ефект. Най-известните си роли мъжът изиграва през 60-те години. През 1968 г. излиза първият му англоезичен филм, „Candy“, в който участват Марлон Брандо,Ричард Бъртън и Джеймс Кобърн. Играе и германец във филма „Tенекиеният барабан“, който печели „Оскар“ за най-добър чуждестранен филм. Освен като актьор, се изявява и като композитор на редица филми. През 90-те се оттегля от киното и се съсредоточава върху телевизията.
Азнавур завинаги
Осем килограма – това е общата маса на работата на Шарл Азнавур през 1996 г. Издава колекция с 33 диска, които събират най-доброто от кариерата му.
С настъпването на 21 век всяко следващо турне е представяно като последното. През 2000 г. обявява сбогуването си с публиката, а по-късно празнува 80 години в „Двореца на конгресите“ в Париж. Следващата година тръгва на прощално турне в САЩ, а после следват и такива в Азия, Океания, Европа и Южна Америка. Всяка година обаче идват нови и нови изяви.
През 2010 г. издава 50-ия си албум – „Aznavour toujours“ („Азнавур завинаги“), и веднага тръгва на европейско турне. Три години по-късно прави дует с Джони Холидей и двамата създават песента „Sur ma vie“. Песента е създадена по случай 70-годишнината на известния рокаджия. Миналата година пя и в „Арена Армеец“ в София.
През 2018-та Шарл Азнавур отново беше поел по пътя на турнетата. След 7-годишно отсъствие, той обиколи 6 града във Франция през януари. Този, който искаше да пее до 100 години, трябваше да има световно турне през ноември. До последния си момент той беше в горната част на афиша. И там ще остане.
