Всички те, разбира се, са дървета, а и всеки знае, че животът им може да продължи с векове. И все пак някои от тях наистина поразяват със своята възраст и величие.
У нас има доста известни вековни дървета, а дори и хилядолетни такива. Най-популярни са Байкушевата мура (на 1300 години) и Старият бряст в Сливен (около 1000 г.).
Има обаче едно значително по-старо от тях дърво. То е дъб и днес се намира в старозагорското село Гранит, като на пръв поглед не прави особено впечатление с неголемите си размери и полуизсъхнали клони. В началото на 80-те д-р Желязко Георгиев успява да преброи пръстените му чрез ботаническа сонда (свредел на Преслер), тогава те са били 1637!
Излиза, че това дърво е поникнало през 334/335 г. от н.е., в момент, в който Римската империя е била все още жива!
В нея тогава се разразявала междуособна война между Константиновите наследници, към този момент Флавий Далмаций е станал император, убивайки предишния и ставайки жертва на същото заедно с цялото си семейство малко след това. Въпросният дъб поникнал тогава в римската провинция Тракия, разбира се е бил много далеч от тези човешки суети, стремежи и противоборства, а и както се оказва е щял да ги надживее с 1700 години!
Ако това дърво сега можеше да говори, щеше да ни разкаже как в действителност са стояли нещата в Рим, така както то ги е видяло, а не така както сега ние си ги представяме, съдейки от късни преписи на тогавашни впечатления представени ни по своему от историците. За съжаление обаче не може… и все пак това е един жив организъм, който е и наш, и римски съвременник едновременно.
Трудно е човек да си представи колко много е преживяло това дърво?! Колко бури и пожари са отшумяли около него. Колко човешки съдби са се преплели покрай клоните му, колко кервани са преминали и колко армии са марширували в различни посоки край него, устремени към свои съкровени цели. Империи са се издигали и рухвали с грохот пред безмълвния му поглед, епохи са идвали и отминавали… и така до днешно време – индустриалния и глобален ХХІ век, когато това дърво е все още живо!
Този древен дъб наред с популярните хилядолетни борове в Калифорния, някои достигащи до над 3000 г. възраст, обаче не са нищо особено в сравнение с един друг рекордьор. В планината Fulufjället (Централна Швеция), например се оказва, че действително съществува Игдрасил – дървото на живота в скандинавската митология. Което практически е поникнало много преди да се зароди тази митология. Колкото и странно да е, това самотно, хилаво и брулено от северните ветрове дръвче насред мъгливата пустош е най-стария организъм в Скандинавия и Европа. То се нарича Old Tjikko и е представител на вида Норвежки смърч (Picea abies), възрастта му е оценена на 9550 г.
Тайната на дълголетието му е, че то всъщност е представител на т.нар. „клонингови колонии“ или генети. Това са дървета размножаващи се вегетативно и по този начин живеещи изключително дълго време. Всички отделни дървета от колонията имат абсолютно идентично ДНК т.е. те са своеобразни клонинги на началното дърво. Отделните дървета на колонията не живеят продължително, но биват замествани от нови клонинги и така колонията се запазва жива. Тъй като цялата колония има един и същи генетичен код и се живее без прекъсване във времето, в известен смисъл може да се счита за един единствен индивид.
Но и възрастта на това дърво не е нищо в сравнение с една гора в щата Юта. Всъщност цялата тази гора представлява един общ жив организъм, известен като Pando (The Trembling Giant), който подобно на Old Tjikko се води клонингова колония, в случая – от тополи от вида Populus tremuloides, която под земята е свързана с обща коренна система и всички дървета притежават идентичен генетичен материал. Общата маса на цялата колония е около 6 600 тона, което го прави най-гигантския и най-тежкия жив организъм познат на науката и в същото време е датиран и като най-стария – на минимум 80 000 години.
С други думи това растение е покълнало някъде през средния палеолит. Америка тогава още не е била заселена, Австралия – също, Азия – само около Близкия изток, а в Европа са живеели само неандерталци. На това растение му е предстояло да преживее два ледникови периода и въобще 90% от живота му е преминал преди да се появи човешката цивилизация, като все още то не дава никакви признаци за скорошна гибел.