Има ли смисъл да имаме домашни любимци?

На международния ден на кучето, който се оказа преди два дни, се озовах на плаж с три от кучетата на семейството. Само в рамките на пет минути, едното изяде разкашкано лайно от мокрия пясък, другото изкопа кратер до отсрещната страна на земята, предизвиквайки всеобща омраза, а третото не спря да хапе второто и да пищи всеки път, когато някой го докосне случайно.

Всички на плажа ни намразиха за секунди, а съседното гръцко семейство с две деца ни наблюдаваше с дълбоко презрение и остра ненавист. Това обаче не ме притесни много, тъй като подозирам, че онова лайно беше детско, така че при необходимост щяхме набързо да сковем сочен българо-гръцки скандал на една от топ темите, по които хората се карат: „Имат ли място кучетата при децата и децата при кучетата?“

Онова, което ме накара да се замисля върху смисъла от домашните любимци обаче, беше ситуация от малко по-рано. Едното куче при родителите ми се оказа с вид краста. Другото се заразило от него. И двете се драпат постоянно. Всеки ден се ходи на ветеринар да им слага специални капки с етерични масла за лъскава козина + инжекции за крастата. Загрижена за тях, защото не са и първа младост, аз се влача по стълбите към нас на връщане от ветеринарния кабинет, с 500лв по-малко в картата, носеща мяукащата котка, която беше пореден ден на системи заради бъбречно възпаление, и увещавайки наскоро осиновения едър помияр с настоящ косопад и рани по корема от дива игра, да се качва с нас.

В този момент някак за малко завидях на хората, които никога не са имали домашен любимец (не броя рибки и хамстери) и никога не са имали отношение към животните.

Исках да съм от онези, които казват „О, аз много обичам животни, но не в къщата ми“. Нали се сещате…хората, които обичат да гледат Nat Geo Wild и когато си отиват към село, казват на детенцето си „Азалия-Тереза, виж овчиците как пасат, не са ли много сладки“, но никога не биха вкарали в дома си кучешки косъм и биха изпаднали в умерен депресивен епизод, ако имат котка, която им къса пердето.

Домашните любимци могат да изглеждат предизвикателно симпатични на витрината на зоомагазина или трогателно жални на улицата или в клетката в приюта, но ако смятате да се поддадете на жал или желание за притежание на сладка играчка, трябва да сте наясно, че тези играчки правят няколко съкрушителни неща:

Пускат косми

С изключение на няколко породи кучета и котки, които почти не пускат косми, всички останали ще окосмят дома ви, дрехите ви и колата ви. Не само през пролетта, когато уж си сменят козината, а по всяко време. Ще пиете кайпириня с косми, фанта с косми, ракия с косми и зелен чай с алое вера и косми. В чаршафите ви ще има косми. Лепките от ИКЕА ще станат най-добрият ви приятел, а дори да имате прахосмукачка-робот и чистачка, която идва два пъти седмично, по пода ви все пак ще се въргалят косми.

Боледуват

Кучетата и котките боледуват от всички човешки болести, заедно с някои специално предназначени за техния вид. Боледуването им е свързано с много тревоги, много напрежение и притеснение, и много пари.

Цапат

Някои повече, други по-малко, но като цяло домът ви ще се поддържа по-лесно чист, ако нямате домашен любимец. Кучето си идва от разходка с кални лапи, котката разсипва кристалчетата от гадната си, котешка тоалетна по пода на банята. И не само: ако имате дългокосмест котарак, не е изключено да намерите парченце лайно, което е било омотано под опашката, на масата за хранене. Освен това, и кучетата, и котките понякога повръщат, не в тоалетната. Мъжките кучета понякога отделят смегма от пенисите си, която засъхва на зеленикави петна по пода. Това е положението.

Умират

Това е най-гадното. Прекарвате години в псуване на космите, мръсотията и белите, които носи домашния ви любимец, а когато той умре, страдате като за човек. Поне. Загубата се усеща като неспособна за запълване грамадна дупка, в която обикновено може да намерите освен скръб и липса, и чувство за вина. Защо не го храних с по-скъпа храна, защо не го извеждах за по-дълго, защо не го заведох по-рано на ветеринар пр.

Въпреки всички тези неща, за съжаление, ако веднъж сте имали куче, което е спяло долепено до гърба ви и ви е близало сутрин по лицето, или котка, която е мъркала върху корема ви и е спяла по гръб в скута ви, е трудно да кажете, че от животните вкъщи няма смисъл. Те дават безкористна обич, която не може да получите от човек.

Гряла съм се на тая обич като дете, с първата ми болонка. Като тийнейджър, с втората болонка. Като двайсетгодишна дивачка и като отегчена от живота 30+-годишна женица с любимото ми пекинезено-но-не-баш куче. И с онова хистеричното, русо пекинезче с прелъстителен поглед и меко коремче. Гряла съм се на нея и с един огромен, бял котарак. И с един осиновен-без-да-искам едър помияр на петна.

Всичките са ми дали и ми дават толкова много, че ако имам едно единствено желание, което да може да се изпълни, би било кучетата и котките да живеят поне колкото хората. Не можело обаче, защото, както прочетох някъде, хората цял живот се учим да обичаме и да живеем смислено, пък кучетата си се раждат с това умение и не им трябват 80 години да го усвояват.

Та накратко: да, има смисъл да имаме домашни любимци. Защото като млади, и като стари, като живи, и като вече мъртви, те ни учат на неща, които хората не умеят, например безкористна любов. Сетете се за това следващия път, когато сте на плажа с кучетата си и сте на прага на нервен срив.