Човек не може да задоволява само базовите си потребности. Иначе казано: само с бира и кюфтета не става. Трябва и щипка поезия.
И никой не знае това по-добре от поетите: онези, които със словото си качват изтерзаните ни от бит и пране души на парашути, с които можем да се реем над земята и да се чувстваме по-близко до Вселената.
Разбира се, и поезията търпи някои промени и изисква определени адаптационни качества. Автори като Яворов и Дебелянов днес не звучат актуално. И няма да ви занимаваме с тях.
Ще ви представим две нови звезди на небосклона на българската модерна, градска, арт поезия: това са Евелина Бонева ( ака Е.Б.) и Вини Герасимов Знойнев ( ака В.Г.З.). Двамата са модерни, градски хора, мултигамна двойка в живота и сродни души в поезията.
Може да ги видите да пият розово Негрони с аперол и да хапват орехов тахан с тофу от кипарис, гарнирано с редукция от маринован зелен домат и ферментирал чесън в сос от печени камби в градинката пред Народния театър, на Покойника или на терасата в уютната им боксониера под наем в Зона Б5.
Публикуваме по три стихотворения на всеки от тях от новата им стихосбирка „Лятото Ми/Ни„. В книжарниците ще я познаете по корицата: монолитно гранитено сиво върху рециклирана хартия от кюстендилска череша, с една вертикална черта от патриотично мастило, извлечено от калта по дъното на езерото Бъбрека.
Четете внимателно, истината е МЕЖДУ редовете.
Морска влага
Лежа във пясъка
между
краката-ти
влажно е
морско
чайка – лети
отвътре обаче – в душата
е суша.
Душа – суша.
Сушиш душата.
Душиш сушата.
Моя Август-ина. Щъркелова.
На В.Г.З.
Лятото се загръща
в морето в очите ти
съзерцавам един косъм
израснал на бедрото ти
задната част
на луната
както растат космонавтите
големи,
високи,
християни,
славяни –
през лятото.
Този косъм…
е нашето…
дете.
Дете на слънцето. Което си ти.
Дъвчеш сиренце от шопската салата
и в гърлото подскача маслинка-каламата
нежно капе олио по твоята брадичка
и без да искам сграбчвам, знойната ти…къдрица.
Сервитьорът има бенка – дали е меланом?
ти пОседни на сенка – и сИпи в пъпеш ром.
Българка си – ИМАШ татуирана шевица,
аз искам там да легна – под топлата ти…подмишница.
голите ни
ТЕЛА
лежат преплетени
на студения под
слънцето гали бенката
на корема ти –
морска пяна в
море! пълно с мазут
отдолу ни гледа
омразно
консуматорския свят
не разбира цигарата и
облакът дим, които
изпращам към тях.
Зов за помощ.
Защо ме запали
С
Твоите
Студени
Очи.
на Е.Б.
готова ли си?
приготвих куфара.
и в него сложих само
най–
необходимото
усмивката (ми)
смехът (ми)
блясъкът (ми)
и последните (ми) летни лъчи
Остана място.
Ще те чакам
На гарата в
ТРИ ПРЕЗ нощТА
Ела.
за да отворя куфара и
да сложа в него само
най-
необходимото
усмивката (ни)
смехът (ни)
блясъкът (ни)
и първите (ни) летни лъчи ,
неОБРАТимо
ти си
само
на 30 и две
аз съм
вече
на двайсет и 2
неизживяна
неразбрана
необозрима
болка ни дели
защото това са десет години
!
лято е и отново
вали
за душата ми
спасение
няма
––––––––
Следете официалната фейсбук страница на Евелина Бонева и Вини Герасимов Знойнев, „Е.Б. плюс В.Г.З. равно на В.Н.Л.“ за повече подробности около премиерата на тяхната стихосбирка и другите им съвместни бъдещи творчески планове.