Робин Уилямс и думите, които ни промениха
„Той пристигна в животите ни като извънземно, но накрая докосна всеки аспект на човешкия дух. Разсмя ни. Разплака ни. Даде ни неизмерим талант, свободно и щедро на тези, които имаха най-голяма нужда от него – от войниците ни, пратени отвъд границата, до маргиналите по улиците.“
Това казва Барак Обама на 11 август 2014 г. На този ден светът е потресен от неочакваната новина за смъртта на един от най-обичаните и талантливи актьори в киното – големият Робин Уилямс.
Той е от онази ограничена група актьори, която не е обичана само заради огромния си талант. Обичан е, защото става част от милиони американски (в последствие и по целия свят) семейства. Настанява се сякаш от нищото на диваните им, също както в онзи епизод на „Приятели“, когато с Били Кристъл влизат в кафенето „Сентрал пърк“. Влиза изключително шумно, но не можеш да му откажеш да седне. И взаимно си давате сила. Той ни вдъхна вяра в силата на смеха, ние… кой знае какво ние, публиката, успяхме да му дадем?
Независимо дали го гледаме, или четем на шега изречените болезнени истини, силата му се усеща еднакво. В чест на гигантът Робин Уилямс споделяме няколко от култовите му изказвания.
Пролетта е начин, по който природата ти казва: нека да се забавляваме!
Без значение какво казват хората, думите и идеите могат да променят света.
Крикетът в основата си е бейзбол на валиум.
Дадена ви е само една искра лудост. Не я губете.
Ако жените управляваха света, нямаше да има войни, а интензивни преговори на всеки 28 дни.
Реалността е само патерица за хората, които не могат да се справят с наркотиците.
Хората казват, че сатирата е мъртва. Не е мъртва; жива е и живее в Белия дом.
Напуснах училище и не можех да си намеря работа като актьор, така че започнах да ходя по клубове, където можех да правя „Stand Up Comedy“. Винаги импровизирам, и това бе голямо разтоварване. Изведнъж бяхме само аз и публиката.
Реалност: каква концепция!
Мислиш си, че трябва да продължиш да работиш, за да не те забравят хората. Това е опасно.
Започнах да се занимавам с комедия защото това беше единствената сцена, която можах да намеря. Идеята ми беше да бъде на сцената. Това беше единственото нещо, което ме интересува, заедно с ученето на занаята и да продуцирам нещо с хора.
В Америка наистина митологизират хората, когато умрат.
Обичам децата, но те са кофти публика.
Проблемът е, че Бог е дал на хората пенис и мозък, и недостатъчно кръв да работят заедно.
Жена никога не може да направи атомна бомба. Никога няма да направи оръжие, което убива. Ще направи оръжие, което те кара да се чувстваш зле за известно време.
Всеки човек има две видения, когато за първи път държи бебе. Първото е, когато детето е пълнолетно и казва „Искам да благодаря на Нобеловия комитет за наградата“. Второто е „Искаш ли картофки с това?“
Искам да благодаря на баща ми, когато му казах, че искам да бъда актьор той ме посъветва: „Чудесно. Само имай резервен вариант като заварчик.“
Някои са родени големи. Други постигат величината. А трети я получават във вид на диплома, като подарък.
Аз си мислех, че най-лошото нещо в живота е да свършиш сам, но не е така. Най-лошото е да свършиш с хора, които те карат да се чувстваш сам.
Кокаинът е начин, по който Господ ти казва, че печелиш твърде много.
Понякога ми се иска да направя нещо абсолютно безумно и странно, например да науча пениса си да разговаря.
Спрях да пия, когато ми се родиха деца, защото винаги исках да съм нащрек. Не исках да пропусна нито едно нещо, което децата казват или правят. Това е много важно за мен. Когато имате деца, се държите така, сякаш сте вземали наркотици. Винаги сте съсредоточени. Покрити сте от главата до петите с малките им детски акота, но това е готино. Ето защо спрях да пия.
Възпитавайки децата си, понякога разбираш защо в природата има животни, които изяждат потомството си.
Когато умра, танцувайте на гроба ми и поливайте цветята с това, което пиете. Правете каквото искате, само не ме клонирайте, защото моят клонинг никога няма да е същият като мен.
