Бродници в Букурещ
Клет бродник съм аз на тази Земя, но добре, че има кой да предприема импулсивни пътешествия с мен в чужбина. Такова е и пътешествието, което ще споделя с вас. Всичко се породи от факта, че през май месец се бяха насъбрали почивни дни, както и рожденият ми ден и просто нямаше по-добра възможност от това да предприема по-далечно пътуване от София и България.
Така и се озовах в столицата на северната ни съседка – Румъния, Букурещ. Толкова много неща бях чувал за този град, положителни и отрицателни, че беше крайно време да отида и да го усетя сам за себе. Така и прекарах четири интересни дни в румънската столица.
Целта на този текст е да ви покажа града и да се опитам да ви придам усещането на един пешеходец, който бродничи и се наслаждава на архитектурното и културно различие, което предоставя Румъния. Ще ви покажа какво ме впечатли и как виждах нещата през моите очи, докато просто ходех. Многобройни монументи, най-фотогеничното място, както и разбира се най-голямата болезнена гордост на столицата.
Пристигнахме късно следобяд в Букурещ след шестчасово пътуване с автобус София – Букурещ. Отправихме се към мястото, в което отседнахме, да си оставим багажа, и естествено отпрашихме към румънските булеварди и улички.
Palatul Parlamentului (Casa Republicii – Casa Poporului)
Първата ни спирка бе онази сграда, за която всеки е чувал много или е виждал снимки, а моето любопитство с нетърпение очакваше да я зърне на живо най-после. Сградата на парламента на Румъния, втората по големина административна сграда в света. Всички й се радваме и въздъхваме като туристи и се впечатляваме от размерите й, но само румънците знаят и помнят тъмната история, която седи зад нея.
Сградата е построена по желание на тогавашния комунистически лидер Николае Чаушеску. Както може да се досетите, за построяването й са били похарчени колосални количества средства, както и накарани на сила много хора да участват в строежа й, предимно опозиция на режима и затворници. Затова и до ден днешен тя представлява една болезнената гордост, защото дори да слави румънците, сградата остава като вечен трън в очите им.
Като любител на различните перспективи, които предоставя денят, успях да заснема парламента в различни моменти от денонощието, за да се насладим на това световно наследство от човешката история.
Любопитни факти:
След падането на режима в държавата се е мислило как народът да се отърве от сградата на парламента, която напомняла за мрачни моменти от режима. Но след сериозни размисли и изчисления се оказва, че ще отнеме повече средства да я взривят и унищожат, отколкото да я завършат, което не им е оставило друг избор;
Сградата на парламента в цифри възлиза на: 270 м дължина, 240 м ширина, 86 м височина и 92 м под земята. Има 12 надземни нива и 8 подземни. Стаите възлизат на 1100, като 440 от тях са офиси, 30 конферентни зали, 4 ресторанта, 3 библиотеки и концертна зала;
Teatrul Național „Ion Luca Caragiale”
Продължавайки с разходката на другия ден из градските кътове, се озовах пред може би любимото ми място в Букурещ, Националния театър „Йон Лука Караджале“. На това място открих една от най-интересните и впечатляващи сцени, изиграна от статуи-артисти, но оставям на тях, чрез снимките, да ви я опишат.
Минало настояще
Като всеки голям град и Букурещ е с изключително забързано ежедневие, което не отстъпва с типичните урбанистични настроения, големи задръствания, даже ми направи впечатление, че има много по-голям брой коли, отколкото хора, в този град и не се набляга на зелени площи. Нещото, което привлече най-голямо внимание за мен, е многото кабели, които висят навсякъде, поради недобре организирана инфраструктура.
Освен, че показвам чрез снимките многото статуи, които са разпръснати из града, все още може да се видят и усетят комунистическите вълнения по сградите и облика на града. Правите и скучни сгради, типични за този стил, са се превърнали в незаменима част от гледката на този град.
Докато се разхождахме в центъра бях забравил, че тук се намира едно от онези места, които изглеждат като от приказка, а именно и най-фотогеничното място в града. Коридорът с многото цветни чадъри, за които си нямам никаква идея защо са там, но мога да кажа, че инсталацията е гениална и привлича вниманието на всеки посетител на града.
Arch of Triumph
И като завършек на по-впечатляващите монументи за мен в Букурещ е триумфалната арка (като други арки в Европа). Не е тайна, че по време на комунизма са се опитали да проектират Букурещ като Париж, затова и в наши дни го наричат „Малкият Париж“ или „Париж на изтока“. Първата арка била направена от дърво, за да се чества обявяването на независимостта на Румъния през 1878г. На празници победоносните войски марширували под нея. След това друга временна арка била построена през 1922г. след Първата Световна война, която била разрушена през 1935г. Днешната триумфална арка е открита през месец септември 1936г и е над 27 м висока.
При престоя ми в Букурещ имах възможността да посетя едно невероятно място, което ми повдигна настроението – кафене с котки, Cat Cafe Miau. Място, в което може да пиете хубаво кафе или пресен фреш в компанията на игриви котки, които с любопитство ще се закачат с вас. Това е едно от онези преживявания, които със сигурност ще помните завинаги.
Текстът е публикуван от личния блог на автора с неговото съгласие.
