Какво се е случило онази нощ: историята зад поредния кадър
Само за няколко дена един кадър, уловен от фотографа Джон Мур, обиколи целия свят. На снимката е показано 2-годишно момиче от Хондурас, което плаче на границата между САЩ и Мексико, докато на сантиметри от него претърсват майка му. Образът вече се превърна в тежка за гледане препратка към политиката на Тръмп към мигрантите – политика, която доведе до разделянето на поне 2 000 деца от семействата им, откакто беше пусната в действие през април.
Мур, носител на награда „Пулицър“ за фотография и кореспондент на платформата Getty Images, документира пътят на мигрантите от десетилетия като се движи заедно с патрулиращите по границата американски власти или в емигрантските влакове, за да разказва истории през обектива. Пред „FOTO“ той разказва за случката, довела до заснемането на смразяващия кадър от 12 юни, както и за останалите, на които е показана и майката на детето.
Пътуването на Мур с граничните патрули го отвежда на брега на река Рио Гранде в покрайнините на Тексас. Водният басейн, дълъг 2000 хиляди мили съставлява половината мексикано-американска граница и е финално препятствие за мигрантите преди да стъпят на американска земя. „Поисках достъп (до тези места – бел. ред) преди няколко седмици, заради политиката на нулева толерантност на администрацията на Тръмп.“ обяснява Джон Мур. „По време на пътуването ми снимах властите, как преследват бежанци в полетата и как имигранти прекосяват реката на салове. Видях и как властите прибират много семейства от Централна Америка, дошли да търсят политическо убежище.“
Едно от тези семейства е 2-годишното момиче и неговата майка, които пътували близо 1 500 мили в търсене на убежище. „Майката ми каза, че са пътували от месец и са напълно изтощени. Били арестувани заедно с група от 20 имигранти, повечето жени и деца, около 11 вечерта.“
Но преди да бъдат транспортирани до митницата и до Центъра за гранична защита (където вероятни биха ги разделили, докато се решава съдбата им), граничните полицаи трябва да претърсят майката. „Казаха й да остави детето, докато я претърсват. Малкото момиче моментално започна да плаче. Тъй като не е обичайно за малките да изпитват тревога от разделянето, това би било стресиращо за всяко дете.“ Всичко това се случва само на сантиметри от майката, както се вижда и от снимката.
„Бяха нужни само няколко кадъра и бях разтресен.“ обяснява фотографът. „После много бързо двете се качиха в буса и спрях да си поема няколко дълбоки глътки въздух.“
Много политически бежанци идват от „триъгълника“ от Централна Америка Салвадор-Хондурас-Гватемала, където насилието властва. Салвадор и Хондурас са сред топ 5 на държавите с най-висок процент на насилствената смърт през 2016 г. И не само, че молбите за убежище намаляват в последните години, но и това ще продължи вследствие на новата политика на министъра на правосъдието на САЩ, Джеф Сешънс. „След като тези семейства са пътували близо месец, едва ли са имали възможност да чуят коментарите на Джеф Сешънс, че бандите и домашното насилие вече не са достатъчни причини за искане на политическо убежище в САЩ.“ допълва Мур.
Фотографът не знае какво се е случило по-късно с 2-годишното момиче, но вероятно то е откарано в някой от затворите (като онзи в който Мур заснема още едно дете от Хондурас през 2014 г.) „Винаги е деликатно да снимаш деца. Опитвам се да уважавам личното пространство и достойнство на тези неспоменавани деца, точно както бих постъпил и с децата, които са американски граждани.“ Кадърът от преди няколко дена предизвика широк отзвук сред американците, които призовават правителството да спре да настанява децата на имигрантите в затвори.
За съжаление, последната снимка на Мур не изчерпва историята, защото фотографът става свидетел на много други малки деца и родители, сблъскали се със страха и отчаянието през онази нощ на 12 юни. „Повечето от тези семейства бяха много уплашени. Едва ли някой от тях е преживявал нещо подобно до онзи момент – да избяга от родния си дом и родина с детето си, да пропътува хиляди мили в опасни условия и да потърси убежище в САЩ, пристигайки по средата на нощта. Виждах в лицата им, че нямат никаква идея какво ще се случи занапред.“
