Кога имате моралното право да ползвате болничен в България

Навярно сте забелязали, че у нас е въпрос на чест и престиж да умреш от бронхопневмония на работното си място. Хора губят зрение при 40 градуса температура, но продължават героически да изготвят екселска таблица минути преди спешни екипи да нахлуят в офиса и да ги сложат на системи.

Другото е просто несериозно. Ще ми изчезваш ти от работа за една хрема и едни 38 градуса, дето дори 4 дена не си ги поддържал… Къде ги дават тия? Какъв мъж си ти? Ти си жена? Каква жена си ти? Едно време са раждали на полето като крави, не са пили антибиотици и са умирали на 29 от ангина, ти ще се лигавиш тука за два сопола. Пуууууууу….

Няма значение, че човек, всъщност, може и има пълното право да го направи – да си остане три дни вкъщи и да гледа сериали, за да му мине вирусът по нормален начин, без да зарази други хора и да се инвалидизира до живот. Има законовото право, а може би работи и в нормална фирма, където това не е проблем. Може и да има свестен шеф, който даже го поощрява да се лекува у дома си. Но морално ли е? Това ли е отговорният и зрял избор?

С какви очи да изчезнеш от работното си място, когато колежката Каролина презентира на пауърпойнт с два абоката на всяка ръка?

Някак не върви, някак безотговорно е да се погрижим за здравето си, когато имаме задачи за вършене.

Редки са случаите, в които болничният е морално обоснован и няма защо да ви е много гузно и виновно пред колегата от Силистра, че сте се възползвали от такъв. Нищо че пак може да усетите после укорителен поглед зад гърба си, отправен от човек, прекарал два плеврита и 3 шарки на крак в заседателна зала.

Така, де, хората имат наеми да плащат. По-добре смъртно бял в София, отколкото здрав и румен обратно в родния град.

И все пак… Понякога се налага човек да отсъства от работа. Нека приемем, че е допустимо и удачно да излезете в болничен за не повече от два дни в някой от следните случаи:

Ебола.

Раждате до час.

Ухапан сте от акула преди 20 минути, вследствие на което нямате крак и няма как да стигнете до офиса.

Диагностициран сте с остър инфаркт на миокарда и инсулт едновременно.

При кърлеж в окото, ако засяга зеницата.

Сгазил ви е ТИР.

Имате три деца. И трите не са яли от пет дни.

Куршум в корема по време на престрелка пред дискотека в родното ви село.

Имате разстройство, докато депутат предупреждава за химикал в питейната вода в София.

Ядрен взрив.

Нагълтали сте се с вода в подлеза на метрото.

Навярно съществуват и други редки случаи, в които не е необходимо да чувствате вина, че сте оставили колегите си да работят сами нещо, което приемат за супер смислено и важно, без то да бъде мозъчна хирургия или пътешестване около света. Никой обаче не е открил на практика, поне за момента, кои са тези случаи.

И така… Хубаво да не прекаляваме с приказките за болести, да не чуе дявола. Чукайте на дърво. Плюйте в пазва. Важното е да сме живи и здрави! Другото ще си го купиме със заплатите от хиляда и нещо лева.