През 1946 г. редакторът на „Observer“ Дейвид Астор дава под наем на Джордж Оруел отдалечена фермерска къща в Шотландия, в която писателят трябва да напише следващата си книга.
Идеята се ражда 12 години по-рано, когато Оруел участва в Испанската гражданска война. А през 1944 година написва писмо, в което изказва мнението си за Хитлер, Сталин, все по-трудното открояване на истината в условия на тоталитарно общество и тенденцията да се изкривяват очевидни факти в полза на диктатурата на едно лице.
Престоят в Шотландия е труден, изпълнен с премеждия и до последно не е ясно дали писателят ще завърши романа си. Години по-късно са намерени бележките и оригиналния ръкопис и става ясно през какви вътрешни турбуленции преминава Оруел, за да напише книгата, която ще маркира важен момент от историята на литературата през ХХ век.
На 8 юни 1949 г. на бял свят се появява романът „1984“. Успехът е светкавичен, мащабен и дълготраен. Само за първата година в Лондон от нея са продадени над 50 000 хил. екземпляра, а в САЩ над 300 хил. 69 години по-късно, във време, когато все повече се завръщаме към жанра на антиутопиите, тази книга остава все така свежа и актуална. Преведена е на 65 езика, но никой не знае точно колко милиона копия са продадени, тъй като голяма част от тях са се разпространявали нелегално в различни държави.
Историята за Големия брат, четирите министерства, Новговор и Уинстън Смит е смразяваща в своята възможност да се случи под една или друга форма. Ето няколко подбрани откъса от върхът антиутопичните романи.
„Войната е мир. Свободата е робство. Невежеството е сила.“
„Да оцелееш често означава да се бориш, а за да се бориш трябва да се поизцапаш.“
„Действителността съществува единствено в човешкото съзнание и никъде другаде.“
„Уинстън продължаваше да стои с гръб към телекрана. Така бе по-безопасно; въпреки че, както много добре знаеше, дори гърбът можеше да те издаде.“
„Ние не ликвидираме нашите врагове, ние ги превъзпитаваме.“
„Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина.“
„Обичаш ли някого, ти просто го обичаш и нямаш ли какво друго да му дадеш, пак му даваш обич.“
„Двумисъл означава способността да се придържаш едновременно към две противоположни убеждения и да ги приемаш и двете.“
„Спазваш ли малките правила, можеш да нарушаваш големите.“
„Всеки документ е бил унищожен или фалшифициран, всяка книга е била пренаписана, всяка картина е била прерисувана, всеки паметник, улица, сграда са били преименувани, всяка дата е била променена. И този процес продължава ден след ден, минута след минута. Историята е спряла. Не съществува нищо освен безкрайното настояще, в което права е единствено партията.“
„Той беше извършил — и пак щеше да извърши, дори ред да не беше написал — върховното престъпление, което включваше всички останали. Наричаха го престъпмисъл. Престъпмисъл не може вечно да се крие. Можеш да се изплъзваш известно време, дори години, но рано или късно непременно ще те пипнат.“