Джурасик свят: Рухналото кралство: те са тук и ще останат
Когато през 1993г. Стивън Спилбърг съживява на екран историята от романа „Юрски парк“ на Майкъл Крайтън, динозаврите са изровени от земята и заживяват във въображението на хора от цял свят.
Допреди това, праисторическите животни са били запазена марка по-скоро за децата и палеонтолозите. От 1993г. насам обаче, те са попкултурен феномен, извикващ вълнение и генериращ приходи.
„Джурасик свят: рухналото кралство“е петият филм от поредицата за парка, обитаван от динозаври – създадени генетично с помощта на ДНК от комар. Той идва по кината три години след „Джурасик свят“, който извади на бял свят вече позабравените динозаври. С нов актьорски каст, но със същата идея.
Сега отново сме на Исла Нублар – западно от Коста Рика. Динозаврите живеят там необезпокоявано, но ги грози опасност: вулканът на острова е на път да изригне. В света на хората се водят обществени и политически дискусии дали динозаврите следва да бъдат третирани като застрашен вид и спасени, или да бъдат оставени на Бог/съдбата и съответно убити от вулкана.
След съвета на д-р Иън Малкълм*, който е хапан от тиранозавър и има мнение по въпроса, политиците решават да оставят динозаврите да умрат на острова. За нула време обаче се сформира спасителен отряд начело с Клеър, която е бивш управител на „Джурасик свят“, Оуен, владетелят на велосирапторите, една устата палео ветеринарка и страхливо IT.
С пристигането на острова, зрителите бързо са въвлечени в екшън на ниво. Изригващ вулкан, зли военни, хищни месоядни динозаври, напрегнат диалог с велосираптор, гмуркане в океан в стъклена сфера и автокаскада с военен камион са само част от нещата, които екипът по спасяването преживява за кратко време.
След което всички наблюдаваме с тъга как един брахиозавър загива в лавата на отиващия си остров. Смъртта на един гигант винаги носи една особено мъчителна и мрачна меланхолия.
Брайс Далас Хауърд е естетически кеф за мъжете, но не може да блесне с кой знае каква игра. Сцената, в която е цялата мокра и стиска пушка между бедрата си със сигурност е мощен афродизиак. Крис Прат пък, предизвиква слюноотделяне при жените, докато спасява деца и динозаври с окървавена буза.
Основната тематична линия, която следва „Рухналото кралство“, не се отклонява от тази, застъпена още в първия филм. Човешката алчност и неконтролируемият ламтеж за пари са злото. Хората се радват на зверски технологичен напредък, но не съумяват да контролират творенията си. Лайтмотив, който е особено актуален в дните на социалните мрежи, мобилните комункации, роботите т.н.
Онова, което гледаме в сериала на HBO „Западен свят“ е валидно и тук: човекът иска да прави пари и да задоволяват низките си страсти. Той е с упадъчен морал и висок интелект, а в търсене на начесване на потребностите си, причинява зло на други същества. В един момент обаче те се вдигат на бунт. Или просто съществуват в синхрон с природата си.
В „Рухналото кралство“ създателите на филма правят още една крачка напред, захапвайки темата за клонирането на хора и генното инженерство, приложимо към човешки същества. Уви, темата остава някак недоразвита. И макар образът на внучката на Локууд да е решението към края на филма, в него остава нереализиран потенциал.
Самите динозаври са претърпели сериозни промени от 1993г. насам: велосирапторите вече не са най-голямото зло, напротив. За втори път привързаната към Оуен Блу, спасява хората от злото изобретение на Хенри Ву. Като стана дума за изобретението на Ву, това е едно място, на което филмът сякаш буксува.
Все по-трудно става да се измисли по-лош, по-страшен, по-умен и по-убийствен динозавър. Какво повече може да се интегрира в един динозавърски образ освен огромни зъби, голям размер, страховити нокти и интелект, на който Стивън Хокинг би завидял?
След като в предишния „Джурасик свят“ господарят на динозаврите беше генетичният хибрид Индоминус рекс, сега той е скелет на дъното на океана, а новото алфа зло е Индораптор – безмилостна машина за убиване, чието участие внася някои приятни хорър елементи във филма.
Няма да се изненадате от това, че лошите умират, а добрите оцеляват. Което може да е разочароващо от гледна точка на доброто кино (ако под „добро“ имаме предвид създало връзки с реалността), но „Джурасик парк“ и „Джурасик свят“ все пак са приказки. И в този смисъл предвидимостта по отношение на съдбата на героите не е повод да заклеймим филма.
Специалните ефекти са супер, екшънът държи мускулите нащрек, а сцените, в които лиоплеуродон плува в една вълна, по която се носят сърфисти и в които Т-Рекс се изправя срещу лъв в зоопарка в борба за титлата „царят на животните“, са чудесни.
В крайна сметка, динозаврите са животни, които заслужават да живеят. И ако не е възможно, нито морално, нито здравословно да извлечем ДНК-то им от кръвта на запазен в парче корал комар, за да ги натикаме в мезозойски зоопарк или да ги ползваме като оръжия, то е възможно да се срещаме с тях в света на киното и литературата.
Един съвременен римейк на „Изгубеният свят“ по Артър Конан Дойл също ще стои много добре на кино екраните. Дори имаме предложение Майкъл Фасбендър да влезе в ролята на лорд Джон Рокстън, а Джак Никълсън би бил прекрасен професор Челинджър.
*В книгата „Юрски парк“ на Майкъл Крайтън д-р Иън Малкълм загива
