Откъс от биографичната книга „Ангела Меркел. Непреклонната“

Биографиите на световните политически лидери (особено работещите такива) в повечето случаи са посрещнати от противоречиви реакции, но винаги е препоръчително да им обърнем внимание. В средата на този месец ще излезе на български език първата голяма англоезична биография на канцлера на Германия Ангела Меркел. Книгата „Ангела Меркел. Непреклонната”, която е част от поредицата „Власт и отговорност” на издателство „Сиела”, ще бъде официално представена на 14 май от 18:30 часа в хотел „Маринела” в София.

Професорът по приложна политология в университета Ковънтри, Матю Квортръп, проследява живота и политическия път на едно от най-разпознаваемите и влиятелни лица в съвременната световна политика. В книгата „Ангела Меркел. Непреклонната” ученият разглежда подробно пътя на настоящия канцлер на Германия още от детството до изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях. Освен известните факти от живота на Меркел – че е израснала по време на комунизма в Източна Германия, че е изучавала природни науки и е първата жена-канцлер на Германия, от биографичното издание научаваме и за много, далеч по-неизвестни епизоди от живота й.

От книгата ще разберем повече за това как само за няколко месеца определяната като „кралица на Европа” Меркел се изкачва до върховете на властта и как многократно използва политическата си интуиция, за да надхитри своите опоненти. Разгледани са също темите за бежанската вълна от 2015 г., изборите в Германия през 2017 г. и последиците от тях.

Книгата е четвъртото заглавие в поредицата „Власт и отговорност” на издателство „Сиела”. В нея срещаме още автобиографията на изтъкнатия американски държавник, бивш директор на ЦРУ и министър на отбраната при президента Обама Леон Панета –„Достойни битки”, „Заветът на Чърчил. Как две речи спасиха Европа от комунизма” от лорд Алън Уотсън и излязлата наскоро „Китай – събуждането на един гигант” на бившия финансов министър на САЩ Хенри Полсън.

Ето и кратък откъс от книгата, който ще бъде представен у нас след дни:

„Никой обаче не подценява решителността и педантичната подго­товка във всичко на седемгодишното дете. То никога нищо не оставя на случайността. Мотото й – леко дразнещо за другите деца – е „ни­кога не показвай некомпетентност“. Дразнещо или не, това ясно говори за подхода й към всичко. Много десетилетия по-късно, когато Ангела става канцлерът Меркел, вниманието й към детайла и мани­акалният й стремеж към правилното представяне на фактите стават почти легендарни. И много от чертите на характера, свързвани след време с най-влиятелната жена политик в света, се проявяват още то­гава. Поведението й като ученичка дори още в началното училище прилича на начина, по който тя се държи и действа, когато е на върха на политическата си кариера.

Един пример, често цитиран от Ангела, е случката с трамплина. В трети клас учителят по физическо възпитание, който има задачата да открие спортни таланти за успешния олимпийски отбор на Източна Германия, предлага на Ангела да се опита да скочи от триметровия трамплин. Тя знае, че скокът във водата с главата напред може да се окаже болезнен и вероятно учителят очаква тя да скочи в стил „пи­рон“, след което да я обяви за неподходяща. Това ще му спести време. Ангела не е в списъка на потенциални бъдещи олимпийци, затова не се притеснява много. Но тя винаги изпълнява каквото й се нареди. Изкачва дванайсетте стъпала, пристъпва колебливо и надниква към водата. Страшно е. Тя се връща. Но не слиза долу. Запристъпя на­пред-назад, анализирайки положението. Другите деца се забавляват, а някои от момчетата започват да се подхилват. Но Ангела продължава да анализира. Накрая, точно когато звънецът прозвучава за края на часа, тя скача с главата напред във водата. Тя така и никога не става скачач, но успява да събере кураж да се гмурне. Другите ученици не й се смеят; никой от тях не е скочил. А Ангела го прави, след като анализира ситуацията.

Цели 44 години по-късно германският канцлер Ангела Меркел се оказва в трудно положение и отново анализира дали да направи скок. Този път решението ще има последици за други хора, не само за нея – всъщност за стотици милиони. Германското правителство вярва, че е относително неуязвимо за финансовата криза, обхванала света след срива на американската инвестиционна банка „Леман Брадърс“ през 2008 г. То дълбоко се заблуждава. В рамките на няколко седмици икономиката на най-голямата страна в еврозоната усеща вторичните трусове на катастрофата в САЩ.“

Но тогава, тъкмо когато времето вече изтича, тя взема изненад­ващо решение. Премислила всички възможни последици, обявява, че германското правителство ще гарантира всички спестявания в гер­мански банки. Увереността и решителността на тези думи изненадват колегите й. Изявлението й създава стабилност и й печели уважение.“