Задължителните елементи във всеки лош хорър
Ужасът в киното е един от най-старите жанрове. Всъщност един от първите филми направени изобщо е хорър – това е „The Devil’s Castle” от 1896 г. По-кратък е от 4 минути, но в него са заченати първите подобия на специални ефекти на широкия екран.
Днес хорърът продължава да бъде един от най-доходоносните и масови жанрове в киното. Мазохистичните наклонности на публиката все още работят. Понякога обаче мазохизмът при хорърите има две измерения. Едното е, когато гледаш качествен такъв и всичките ти сетива са опънати до крайност. Другото е, когато попаднеш на срамно нискокачествена продукция, но продължаваш да я гледаш незнайно защо. Хубавото на втория случай е, че ще забележиш някои общи черти между всичките лоши хоръри.
За никого не е тайна, че има два вида хоръри – качествени и покъртително абсурдни. И нека не се лъжем – вторите преобладават. Масовият вкус не подминава един от първите жанрове в киното, съживил истории като „Носферату“, „Психо“, „Пришелецът“ и редица други заглавия. Те са шедьоври. Останалото, за съжаление, повече разсмива с абсурда си, отколкото да ни побиват тръпки от него.
Ето пет неща, които ще намерите в почти всеки нискокачествен хорър.
Травма от детството
Антагонистът в тези филми е закоравял мъжага (или откачена жена), преживял жестока травма в детството. Майка му го е малтретирала, бащата е бил насилник и педофил, а децата в училище са го докарвали до нервни кризи всеки ден. Затова той се затваря в себе си, започва да развива същите наклонности. Вече е голям и в някой момент среща млада жена, към която обикновено е привлечен, но тя естествено го отрязва погнусена. Естествено той брутално я заколва и от тук започва интригата.
Отдалечена местност насред нищото
Надяваме се този способ скоро да изчезне от хорърите, защото в 21 век отдалечената местност далеч не предпоставка за загубата на контакт със света. Във всеки случай по наличието на такива пустеещи места в началото на историята ще познаете, че се задава лош хорър. Гора, поле с тръстика, бали сено до пустееща ферма, планина или хижа в планината – отдалеченото място е най-удобната географска реалия за сценариста. Там контактът със света винаги е невъзможен, пътища и коли няма, че дори и хора няма. Живее само убиецът и не е ясно как оцелява.
Лоша драматургия
Това е много обширно, но съществено понятие при бозавите ленти на ужаса. То се проявява при всякакви ситуации. Колата се чупи незнайно как точно в 3 през нощта, точно в гората. На пътя излиза животно и колата го прегазва точно когато бяга от убиеца. 55-годишен строшен от живота и елементите рибар успява да надвие половин колежански отбор по американски футбол заедно с капитана. Никой не разбира причино-следствените връзки в драматургията и те изникват от нищото. В миналите епохи този похват се нарича deus-ex-machina. Но той е бил задължителен, защото кралят е трябвало да има последната дума по презумпция. Днес обаче това е просто неспособност за нещо по-оригинално и обикновено е зле маскирано с много кръв, черва и висящи наполовина мускули.
Красавица, която прави секс
Не може без това. Тя е уникална секс машина с големи гърди и мъжагата протагонист на филма е нейно гадже. Двамата правят секс веднъж в първите минути на филма, после поне още веднъж, вече в разгара на интригата. Понякога даже единия го убиват именно по време на секс. Красавицата обаче, освен че изглежда умопомрачително и действа по същия начин, често се оказва по-жилава от очакваното. Умира дълго след като зрителя я е отписал, и винаги след гаджето си.
Всички умират
Вече е нощ или зазоряване. От групата младежи е останал само един, който се качва на колата на антагониста, паркирана до къщата и отпрашва. И точно когато си мисли, че е извън опасност неща се случва. Я той изскача от задната седалка, я й пресича пътя или направо я гръмва от прозореца на втория етаж от 1 км разстояние. В крайна сметка цялата тайфа е брутално и буквално разкъсана. Убиецът е изморено доволен от развоя на събитията, а финалът винаги е отворен, защото следваща част рано или късно ще дойде. И тя обикновено ще бъде още по-нискокачествена… все пак трябва да надмине първата.
