Исторически анализ на тенденциите на миграция в Румъния

Ищван Хорват е професор по социология в Университета Babeş-Bolyai, Клуж, и директор на Румънския институт за из- следване на националните малцинства (ISPMN). От 2002 г. участва активно в редица научноизследователски проекти, свързани с международната миграция.

С въвеждането на комунистическия режим през 1947 г. румънските власти налагат строг контрол на международната мобилност на гражданите. Основната цел е да се контролира, а не блокира изцяло външната миграция: властите са се опитвали да получат редица икономически и политически ползи,

позволявайки на определени категории от населението да емигрират.

По този начин по времето на комунистическия период (до 1989 г.) около 750 000 – 800
000 души емигрират, повечето от които с еврейски и немски произход. Със задълбочаване на кризата на комунистическия режим опитите за бягство на запад се увеличават. Броят на молбите за убежище от румънски граждани в страните от ОССЕ* през периода 1985 – 1990 г. нараства двойно в сравнение с
първата половина на десетилетието.

Към тези данни следва да се добави и броят на румънските граждани (повечето етнически унгарци), които от 1987 г. започват да бягат в Унгария. Една от първите стъпки, предприети от властите след падането на комунистическия режим, е либерализиране на паспортния режим посредством према-
хване на основните административни пречки за желаещите да напуснат страната. При тези условия между 1990 и 1994 г. румънските граждани подават повече от 400 000 молби за убежище в индустриализираните западни страни.

Сблъсквайки се с тази вълна от търсещи убежище румънски граждани от 1992 г., западноевропейските страни въвеждат по-строга политика и по-строг визов режим. Част от търсещите работа в чужбина се насочват към Израел, Турция или Унгария, докато други обмислят възможността да станат нелегални имигранти в различни западноевропейски държави.

От втората половина на 1990 г. в рамките на двустранни споразумения редица страни от Западна Европа правят опит да регулират потока от румънска работна сила. Спрямо броя на потенциалните
емигранти хората, обхванати от тези схеми за мобилност, са доста малко. След премахване на визовите ограничения в европейските страни през 2002 г., броят на румънците се увеличава от
250 – 300 хиляди на повече от един милион само за една година.

Друго значително нарастване на румънските емигранти е регистрирано след присъединяването на Румъния към ЕС през 2007 година. В момента броят на румънските граждани, пребиваващи в
чужбина, по груби оценки е три милиона души, като след 2000 г. основни дестинации са Италия и Испания. В резултат на глобалната икономическа и финансова криза броят на румънските
емигранти в Испания значително намалява, но се увеличава в други страни като Обединеното кралство, Германия или Австрия.

През последните две и половина десетилетия румънските емигранти се характеризират с комплексност и динамизъм. Ако през 90-те години те са предимно мъже, във времето делът на жените нараства значително. По отношение на възрастта – докато през 90-те години и началото на новото хилядоле-
тие мигрират хора на възраст до 40 – 45 години, то след 2007 г. цели семейства променят своето местоживеене: броят на децата емигранти и дори този на по-възрастните (най-често родителите на
емигрантите) се увеличава.

През 90-те години и в началото на новото хилядолетие огромна част от участващите в миграцията са квалифицирани работници, останали без работа в процеса на деиндустриализация в Румъния. През
последното десетилетие нараства броят на емигриращите висококвалифицирани специалисти (особено лекари), но също и на много млади хора без почти никакъв трудов опит.

Бързото увеличение на обема на румънската диаспора и възможността й за адаптация към реалностите на променящия се пазар на труда в ЕС поставят началото на сериозна загриженост от страна на някои държави членки. От една страна, част от тях не желаят безусловно да отварят своя пазар на труда за румънските граждани, а от друга – средносрочните и дългосрочните демографски и социално-икономически последствия и политическото въвличане на продължителното отсъствие на значителен сегмент от румънското активно население все още не са сериозно оценени.