Как да не бъдем идиоти, ако имаме куче

Само човек, който гледа куче, може да схване разликата между фразите „играчките на моето куче“ и „играчките, с които кучето ми играе“. Играчките на моето куче са въженцето за 10лв. от зоомагазина, тенис топката, одраната гумена кокошка от Jumbo, рингчето, квичащото прасе и другите десетина топки от различен вид. Играчките, с които кучето ми играе обикновено са котката ми, обувките ми, дивана ми, чорапите ми, зарядното за телефона и детето ми.

Ако сте прочели горните изречения, вероятно имате куче. Или имате съсед с куче, което всяка сутрин ака пред входа ви и искате доказателство, че той е идиот. Пък ако вие сте съседът, който изаква кучето си пред входа, където всеки ден изливащият се човекопоток на кооперацията се отправя към работните си места, честито. Вие сте идиот.

Ето някои насоки как да не бъдете такъв, поне що се отнася до четириногото ви:

Събираме лайната

Животът ни започва с лайна и завършва с лайна. В промеждутъка между началото и края обаче гледаме да ги избягваме. Основният аргумент на свръхзагрижените маниакални Майки, които прекарват живота си в хулене на кучкарите онлайн, са именно екскрементите, които трябва да изстъргват с шпатула за торта от подметките на децата си след разходка. И честно казано, наистина не е приятно. Ако събирате лайната на кучето, ще запушите устите на тези майки. Ако това не ви е достатъчно като мотивация да го направите, сте си идиоти.

PS: Ако кучето ви реши да задоволи естестветените си, физиологични, големи нужди в дерето на реката в Южния парк, между всичките треви и листа, не е нужно да взимате пикел и въже, за да се спускате до долу и да разчиствате. Но ако е на алеята…наистина е срамота да го оставите там.

Не се гордеем, ако кучето ни обезглави друго куче

Ако сте стопанин на кавказка овчарка, вие не сте по-мъж от стопанин на чихуахуа. И дори пишката на вашето куче значително да превъзхожда тази на друго куче от по-дребна порода, това не се отнася за вашата. Много се е говорило по темата за бойните породи кучета и техните взаимноотношения с останалите кучета. Няма да преповтаряме вече казаното. Има прекрасни питбули, гальовни бултериери и безобразно глезени и гушкави ротвайлери. Има и възпитани добермани, и любвеобвилни дого аржентинота, и нежни мастифи. Но…тези породи, наред с още няколко, изискват особено внимание и желязно възпитание. Ако не сте могли или не сте желали да им го осигурите, нямате право да ги пускате без каишка и намордник сред други кучета. Нито на поляните, нито по улиците, нито на заградените за кучета места. Като стопани, сте длъжни да пазите живота и здравето на по-дребните кучета. А ако вечер на третата си ракия се хвалите на висок глас с вашия Роко, който днес убил третата си болонка „само с едно тръшване“, може би е най-добре да умрете и да освободите света от себе си – и кучешкия, и човешкия.

Не заливаме хората с излишна информация за кучето

Когато сте в компания с други хора с диагноза кучкар, може да дадете воля на куче-центрираната си логорея и с часове да говорите за цвета на акото, смисъла на кожените нашийнци, продължителността на ерекциите, предпочитанията към определени видове играчки пр. неща, свързани с вашето куче. Ако се намирате сред хора, които нямат кучета или не са толкова заинтригувани от тях, недейте да ги товарите с всички тези неща. Така се превръщате в нещо по-лошо от идиоти: ставате като гореспоменатите майки, които обичат с часове да мастурбират вербално върху мозъците на събеседниците си, потапяйки ги в свят на памперси, разранени зърна и последици от прекарана варицела. Никой не иска това.

Ползваме нашийник и повод извън кучешките места

Кучетата без каишка са дразнещо и изключително разпространено явление. Някои хора се страхуват от кучета, включително от пекинези, и вие, като стопанин на куче, сте длъжни да не позволявате кучето ви да ги плаши. Ясно е, че „то е много добро“ и „че не хапе“, но ви е ясно на вас. Много инциденти с хора и кучета, както и с кучета и други кучета, да не говорим за кучета и котки, можеха да бъдат предотвратени, ако всички водеха животните си на повод. Естествено, кучето ви не е затворник и искате да го пуснете да потича: затова има съответните места. Пешеходната част на булевард Витоша не е сред тях.

Презрение към помиярите

Ако сте дали 5 000лв., за да се сдобиете с уелско корги, пряк наследник на първото корги на кралица Елизабет II или имате акита-внос от Япония, която е потомък на истинския Хачико и е пикала на неговия паметник, браво, чудесно. Всеки има право да притежава каквото куче пожелае: скъпо, евтино, марково, помияр…Но коментари от типа на „А…той не е някаква порода, така ли?“ или „Нашето е тибетски шпаньол, това обикновен пекинез ли е?“ са долни. Помиярите, независимо дали са микс от две породи, или безобразни генетични гювечи, са толкова кучета в сърцата си, колкото и породистите, които ходят по изложби. И заради хипстърската тенденция да се гледат пък само помияри и да се низвергват породистите, е важно да се каже и обратното: кавалер кинг чарлз шпаньолите са толкова кучета в сърцата си, колкото бездомната Мими от пред 40 блок.