НОЩ/Пловдив: високата култура срещу културата на страха
Това не е фейлетон на Алеко Константинов. Не е и седянката на бабите на мегдана през 86-а. Не и пленум на ЦК на БКП. Това е България през 2018 година, месеци преди един град да стане Европейска столица на културата. Статут, за който поколения преди нас са давали творческата си енергия.
Събитията които се разиграха в последните два месеца на територията на Града на тепетата обаче, изключително напомнят именно творба на Щастливеца, където държавната администрация е пропита с байганьовщина. Ситуация, която доказва, че колкото и да не е за вярване, някой може да си позволи с лека ръка да изтрие културно мероприятие с 13- годишна история. Такова, което е допринесло за доброто състояние на града, обновило го е, развило е туризма, културата и, разбира се, се е отразило в нарастващи приходи за общината.
„НОЩ/Пловдив“ е най-мащабното културно събитие в Пловдив, което се провежда ежегодно през септември (от 2005 г.). Фестивалът на музеите и галериите е част от историята на града и част от облика му. Негов организатор е фондация „Отворени изкуства“, начело на която стои Веселина Сариева. Преди два дни организаторите обявиха, че поради проточилите се във времето спорове с общината е пропуснато ценно време за организирането на фестивала и той няма да се проведе тази година.
Как се стигна дотук?
През февруари Веселина Сариева пише статус във фейсбук, в който съобщава за започнало премахване на павираната настилка на улица „Отец Паисий“ в центъра на града. Настилката, улицата и квартала имат важно културно и историческо значение. Общината не е уведомила гражданите за предстоящия ремонт, нито е съгласувано решението за премахването й с Министерството на културата. Дни след публикуването на статуса на Веселина Сариева, по време на пресконференция инж. Иван Тотев, кмет на Пловдив, казва следното:
„Веска Сариева е наша приятелка. Господ да я поживи и да пали свещи да не прекратим културната програма на Общината, че не знам какво ще прави тогава.“
Тези думи стават причина фондация „Отворени изкуства“ да се откаже от публичното финансиране в размер на 40 хил. лева или 21% от бюджета на фестивала. Следват изявления в медиите, писма до кмета и отказ да бъде отстъпен за откриването на фестивала Античният театър в града. Времето минава, а подготовката на фестивал е по-трудоемка от викането на багер и отнема време. Резултатът от всичко това е отмяна на най-големия фестивал на територията на града.
След Каварна и Spirit of Burgas (които по една или друга причина също отпаднаха от културната програма на страната) това е поредният абсурд, от който накрая потърпевши са гражданите.
Този текст не е в защита на Веселина Сариева.
Той е в защита на хората, които чрез нейното посредничество се докоснаха до творчеството на световноизвестни артисти като Майк Буше, разговаряха с куратор от най-големия британски музей за съвременно изкуство, Tate Modern (Изабела Мейдмънт) и се запознаха с особеностите, красотите и посланията на съвременното изкуство. В последните години нейната галерия, SARIEV Contemporary, е едно от местата, където съвременни български и чуждестранни артисти получават платформа, за да достигнат до хората. За тези от нас, за които изкуството е повече от маслени бои върху платно, това е важно и то няма отношение към материални облаги и „кирливи ризи от миналото“. Както Даяна Вриланд е казала: „Тук не става въпрос за пари. Тук става въпрос за изкуство.“ А именно Веселина Сариева е човекът, който превърна един фестивал (а фестивали у нас с лопата да ги ровиш) в събитие. Събитие, което не може да бъде премахнато с лекотата, с която се маха стара павирана настилка. Още по-малко може да бъде потулено като предстоящ уличен ремонт. Културата не може да бъде потулена от дребни и провинциални схеми.
Сами се досещате как изглеждат всички изброени по-горе факти на фона на неуместното изказване на човек, временно заемащ дадена позиция. Такъв, който си позволява да ощетява цяла община, и в частност националната култура. Намесването на свещите, говоренето на „галено“, тоталитарната заплаха и цинизма в изказването принизяват ситуацията и човека до вулгарно махленско ниво. Обидно както за самия адресат (в случая Сариева, но нима не може да е всеки друг?), така и за тези, които го слушат и искат да бъдат част от „НОЩ/Пловдив“.
Каква е адекватната ответна реакция на подобен абсурд?
Разбира се, че да откажеш публичното финансиране. Не е въпрос на гордост, нито на това, че някой те е нарекъл в публичното пространство така, сякаш преди малко сте пили ракия под акордите на Trepni. Това е цивилизованият подход. Този, който се прилага във всяко уредено общество. Когато някой безпардонно те заплашва и унижава публично, извъртането на глава в замяна на пари не е опция. И всичко това тръгва от поискването на информация, която общината би трябвало да дава без някой да я моли. Още по-малко пък е достойно за един кмет да се вкарва в подобни ситуации. Ето че един коментар в социалната мрежа се оказва върла обида. А гражданите остават без фестивал заради наглостта на временни чиновници, скована администрация и дребен селски манталитет.
Културата на страха срещу високата култура.
Ясно е коя видимо има преднина. Ясно е, че преди да стане Европейска столица, Пловдив ще остане без най-голямото си културно мероприятие. Следващото издание е насрочено за септември 2019 г. При подобни сценарии обаче, дали и то би се провело? Дали отново няма да бъде отказан достъп до Античния театър? Ами и до останалите обществени пространства?
В дългосрочен план обаче е ясно, че един човек, който по презумпция не е длъжен да прави каквото и да било за своя град, но го прави, ще намери начин да достигне до аудиторията. Защото когато високата култура е мисия, винаги намираш начин. И не е нужно да палиш свещи, нито да се молиш на Бай Ганьо да отвори дисагите си, та да можеш да си направиш фестивала. В дългосрочен план високата култура винаги побеждава културата на страха.
