Театърът е необясним, но необходим

От всички „межународни дни на какво ли не“, 27 март е един от малкото, които действително имат мисия и са нещо повече от дата с прикрепен манифест към нея. Международният ден на театъра е ден за размисъл. За значението на това изкуство отвъд евтините смешки и трикове.

Той е много повече.

Театърът е феномен, който непрестанно търси отговори, но въпросите, които поражда са много повече. За какво изобщо е театърът? Кой има нужда от него? Хората? Кои хора? С какво им помага? Защо се е появил? Кога се е появил? За какво е тази пиеса? Купища въпроси могат да бъдат зададени, но повечето от тях ще останат без еднозначен отговор. Защото както е казал Йонеско, „театърът е необясним, но необходим.“

Театърът е необходим, за да съществуват светът. Духът ни се нуждае от театър, така както тялото се нуждае от вода, мозъкът от сън, стомахът от храна. Това е естествена потребност на хората с по-широк кръгозор.

Театърът е необяснима, но осезаема сила. Той е призма, през която можем да достигнем до необятното, опасното, създаващото и разрушаващото. Свят без театър е обречен на бавна духовна, а след нея и физическа, гибел. Ако изчезне това изкуство, което обединява всички останали изкуства, изчезва и искрата в човека. За да е завършен, човек се нуждае и от наука и от изкуство. Както в природата, ако едното условие изчезне, видът ще загине.

Театърът е онова изкуство, което обединява зарядите на всички останали изкуства. Затова е и най-въздействащото. То устоява на епохи, войни и технологични революции. Каквито и нови жанрове да се появят, зрителят винаги ще е привличан от действието на сцената. Там животът просто е друг, а всеки има нужда от това.

Какво би станало ако няма театър? Отговорът е прост. Връзката се разкъсва. Кръговратът се нарушава. Отнема се искрата, която осветява душите ни. Изчезват способностите ни да чувстваме, да съпреживяваме. Постепенно те ще закърняват до момента, в който се превърнем в машини, в обикновени, инертни консуматори. Естетичното, което одухотворява човека, ще се загуби, а живот, лишен от красота, е обречен. В него злото покълва най-лесно.

Театърът е като дърветата на планетата. Те са единствените форми на живот, които побеждават гравитацията. По същия начин театърът ни отлепя от земята и насочва погледите ни нагоре. Той побеждава нашата гравитация и ни прави ни витални. В него е „кислородът“, необходим на душите ни. Така че нека го вдишваме на воля и доколкото е възможно да не го замърсяваме.

Честит международен ден на театъра.