7 странни навика, в които големите писатели са търсели вдъхновение

Всеки писател е в непрестанно търсене на устойчива стратегия, с която да поддържа всекидневната битка с празния лист. Това безкрайно търсене не се случва единствено на младите и неопитни писатели, напротив. Някои от литературните гиганти също е трябвало да измислят особени начини, чрез които да се мотивират да пишат.

Освен с умения и интелигентност, най-добрите литературни гении са такива и заради огромната страст, която изпитват към занаята си. Ето с какви ексцентрични навици се е захранвала тази страст при някои от писателите, на които се възхищаваме:

Лежане

За някои автори, лежането изглежда подпомага креативността и засилва фокуса. Те намират точните думи и вдъхновение, докато си лежат в леглото. Сред известните писатели, които са лежали докато са измисляли книгите си са Марк Твен, Джордж Оруел, Уди Алън и Марсел Пруст. А Труман Капоти дори е казвал, че е „напълно хоризонтален автор“, тъй като не можел да мисли, освен ако не е в легнало положение.

В изправено положение

Точно обратното на първото – за някои автори мисленето и писането, докато са седнали или легнали, е пълен абсурд. Хемингуей, Чарлз Дикенс, Вирджиния Улф, Луис Карол, Филип Рот – всички те са писали изправени до бюрото си, а не седнали.

На отделни листчета

Авторът на „Лолита“, Владимир Набоков, е бил много прецизен към своите писателски инструменти. Записвал е всичките си думи на листчета, които е пазел в отделни кутии. Този странен метод му е позволявал да пише сцените без да спазва определена поредност и да се спира на една или друга сцена, без да се съобразява с хронологията на действията. Освен това, Набоков е държал част от тези листчета под възглавницата си. По този начин, ако някоя идея му дойде внезапно, е можел да я запише веднага.

Цветни кодове

Френският автор Александър Дюма, изпод чието перо са излезли „Тримата мускетари“ и „Граф Монте Кристо“, е използвал система от цветни кодове. Той е пишел някои неща с един цвят, други – с друг, и е бил изключително прецизен по отношение на цветовете. Синьото е било цветът на научнофантастичните писания, розовото – за статии и художествени текстове, жълтото – за поезия.

Висене надолу с главата

Висенето е прекрасен лек за писателски блокажи: поне така смята Дан Браун. Според автора на „Шифърът на Леонардо“, практикуването на т.нар. „инверсионна терапия“, му е помагало да релаксира по-добре и се концентрира върху писането. Колкото по-дълго време издържи надолу с главата, толкова по-вдъхновен се чувствал.

Писане без дрехи

За да завършите писателската си работа в срок, може би трябва да се обърнете към един навик на Виктор Юго – голото писане. Когато крайните срокове го притискали, както се е случило с „Гърбушкото от Нотр Дам“, той инструктирал своя прислужник да му конфискува всички дрехи, за да не може да излиза от вкъщи. Дори през най-студените дни, Юго се увивал единствено в одеяло и пишел историите си.

Пиене на зверски количества кафе

Френският писател Оноре дьо Балзак е наливал гориво в творческата си душа, като консумирал по около 50 чаши кафе на ден. Някои проучвания казват, че Балзак почти не е спял, докато е писал своя magnum opus „Човешка комедия“. Друг писател, който е ползвал кафето като „творчески пуш“, е Волтер. За него се знае, че в периоди на творчество, е пил около 40 кафета на ден.