Дрехите втора ръка – да, не или само понякога

Наскоро медиите се чудеха откъде идват дрехите втора ръка. Нека не се лъжем – целият репортажен поглед е за да се разбере тези дрехи перат ли се, не се ли перат. Перат се, естествено. И освен това не идват от Марс да ни заразят с някакъв космически тетанус. Има един куп магазини за дрехи втора ръка – ако стоката беше вредна, нямаше да има нито един.

Нека ви разкажем за тази екзотични места – разберете от първа ръка за магазините втора ръка.

Влизате вътре и то си е като магазин. Първото, което прави впечатление, когато прокарате кунката си през закачалките, е разочарованието. Голяма част от дрехите са морално остарели и захабени. Внимание: Има много неща от 80-те и 90-те години – може да пуснете сълза.

Ако сте момиче, винаги можете да намерите т.нар. mom jeans и някой прекалено голям пуловер, който да кропнете през кръста. За дамите, също така, има повече стоки, но това е естествено.

Ако сте мъж, има по-малко неща за вас, но шансът да си намерите нещо е по-голям, защото повечето дрехи са основните и вечни: дънки, спортни или есенни якета, пуловери.

Някои магазини предлагат бельо, но тази тема няма да засягаме. Ще засегнем обаче обувките. Те са сивата размита граница между горните дрехи и бельото, между „какво бихте облекли“ и „какво никога не трябва дори да приближавате“. Можете и да намерите чифт обувки, който си заслужава, но това е страхотна рядкост.

Понякога се налага да обиколите доста, докато си намерите нещо и в това е целият кеф. То е като със свалянето на хора в бар, когато си над 30 – цялото удоволствие е в самия лов.

Ако толква държите да разберете откъде идват дрехите в магазина, отидете при тениските и вижте на какъв език са надписите на тях. Най-често ще са на немски.