Радичков оживява на сцената на театър „Сфумато“
Театралната работилница „Сфумато“ събира в „Ноевия ковчег“ на Йордан Радичков изконните човешки ценности. Новият проект на театъра е сред подкрепените от Националния фонд „Култура“ във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС.
„Сфумато“ се завръща отново при Радичков и започва да пълни своя Ноев ковчег с „Луди треви“ и „Суматохи“, за да ни води към Невидимото на архетипната българска душа. Българинът винаги е бил част от Европа и света, но далеч не винаги в съгласие с тях и със себе си. Коя е формулата на съгласието и възможно ли и двете страни да запазят своето уникално, да се отворят към другото, да приемат неговата ценност, без да губят своята?
„Тъкмо това е и голямата тема на Радичковото творчество. Неговите човеци живеят с единия крак в Лудата трева, с другия – в Мислещата тръстика, а очите им гледат Онова нещо“, казват режисьорите Маргарита Младенова и Иван Добчев.
По думите им, замисълът на „Ноев ковчег“ е да възсъздаде на сцената света на Йордан Радичков и неговите човеци в контекста на 21-ви век. Да направи нов театрален превод на неговите послания – предупреждения за съдбата на уникално българското в срещата му с Европа и света, да реабилитира живата връзка на българина с природното и магичното в битието и да ги защити като непреходна ценност.
Проектът ще включва два спектакъла – „Нова библия“ на Иван Добчев и „Луда трева“ на Маргарита Младенова. Техният дълъг и пълноценен живот ще се осъществи чрез ателиета, репетиции, лекции и беседи с експерти, срещи с публики. Субтитри ще има и за чуждестранната публика в България.
Предвиждат се също предпремиери със свободен достъп, фестивални участия, надграждане в други форуми като организирания от „Сфумато“ „Малък сезон“ – фестивал на най-младите от всички изкуства. Сценографи са Борис Далчев и Михаела Добрева, композитор – Асен Аврамов.
В ателиетата – от 25 февруари до 12 март – върху „Нова библия“ и „Луда трева“ ще участват около 60 актьори. Водещи са Иван Добчев и Маргарита Младенова, лектори консултанти – проф. Цочо Бояджиев и проф. Георги Каприев.
