Уроците на Джон Стайнбек 49 години по-късно
Какво правиш, когато животът ти е в застой, от който не можеш да се откъснеш? Заради работата, оkовите на ежедневието, зависимостите, към които ни тегли днешният суетен свят. Когато искаш да избягаш, но няма как да го направиш. Много просто – бягството е на една ръка разстояние и те чака в библиотеката – „Пътешествие с Чарли: В търсене на Америка“. Любимата ни книга на Стайнбек не е просто пътепис – тя е описание на една реалност, видяна през едновременно циничните очи на възрастен и невинните очи на дете.
Колко хубаво би било по-често да се връщаме към думите на Стайнбек за паралела между водата на афроамериканеца и стерилизираната хотелска стая, в която е отседнал. Нито една бактерия не може да те убие така както е едно тъжно човешко същество. Колко хубаво би било всеки да има по един Чарли, с когото да се качат само двамата на каравана и да изчезнат на обиколка из страната. И да наблюдават. А на финала ще са една идея по-близо до разрешаването на неразрешимото.
На днешната дата преди 49 години умира един от най-забраняваните автори в Америка в периода от 1991 до 2004 година. Умира на 66 години. Оставя след себе си няколко романа, които променят не само културния, но и политическия пейзаж на Америка. „Гроздовете на гнева“, „За мишките и хората“, „Улица „Консервна““, „Тортила Флет“… Думите му са океан. Ето една чаша, от него, която да провокира жаждата за още.
„Тъжната душа убива по-бързо от всеки микроб.“
„Ако си изпаднал в беда, наранен си или си в нужда, отиди при бедните. Те са единствените, които ще помогнат – единствените.“
„Човек може да изпита толкова много болка, докато вали дъждът.“
„Човекът е единствена по рода си лисица, която залага капани и след това сама пада в тях.“
„Знаеш каква е работата със съветите си. Искаш ги само тогава, когато те съветват да направиш това, което и без това си решил.“
„Прекарваме си времето в търсене на сигурност, а след това, когато я получим, я намразваме.“
„В нечовешката самота писателят се опитва да обясни необяснимото.“
„Писането на книги кара конната езда да изглежда като стабилен, устойчив бизнес.“
„Мразя камерите, те са толкова по-сигурни за всичко от мен.“
„Писателят трябва да вярва, че това, което прави е най-важното нещо на света. И трябва да се придържа към тази илюзия дори когато знае, че тя не е истина.“
„Идеите са като зайците. Взимаш си няколко, научаваш се как да ги гледаш и съвсем скоро имаш цяла дузина.“
„Времето е единственият критик, който няма претенция.“
„Писателите стоят малко под клоуна и малко над тренирания тюлен.“
„Не е нужно човек да е много умен, за да е добър. Дори ми се струва, че е точно обратното.“( из „За мишките и хората“)
„Чудя се колко много хора съм поглеждал през живота си без да ги виждам.“ (из „Зимата на нашето недоволство“)
„Всички велики и скъпоценни неща са самотни.“ (из „На изток от рая“)
„Каква е ползата на топлината на лятото, ако го няма студът на зимата, който да й придаде очарование“ (из „Пътешествия с Чарли: В търсене на Америка“)
„Родил съм се изгубен и не изпитвам никакво удоволствие от това да се намеря.“ (из „Пътешествия с Чарли: В търсене на Америка“)
