"Под яркото слънце" (Plein Soleil, 1960)
Първият голям филм на Ален Делон е адаптация на романа на Патриша Хайсмит, "Талантливият мистър Рипли". Той е на 25 години и влиза в ролята на бедно момче, изпратено в Италия, за да убеди богат бизнесмен да се върне САЩ. Италианският сладък живот обаче е по-силен от него и наред с всичките удоволствия, той се влюбва в приятелката на бизнесмена. Не минава много време преди да започне да крои планове как да му я открадне под носа и да избяга с нея. На всичкото отгоре иска да открадне и самоличността на Филип. Лентата прави Делон звезда за една нощ и идол на поколението.
"Самураят" (Le Samourai, 1967)
Първата колаборация между Делон и режисьора Жан-Пиер Мелвий бележи появата на нова мода във външния вид и поведение на момчетата. Актьорът влиза в ролята на наемния убиец Джеф Костело, който живее усамотено, според своя собствена версия на японският закон за воините. Враговете обаче са по петите му и накрая го приклещват. Джеф е хладнокръвен, уверен и пуши цигара от цигара. Всичко това, представено през призмата на Делон, става абсолютен хит и всички мъже и момчета искат да са като него.
"Басейнът" (La Piscine, 1969)
Най-добрият филм на Делон според нас. Тук са и Роми Шнайдер и Джейн Бъркин. Сюжетът е за двойка (Делон и Шнайдер), която е на ваканция във вила близо до Сен Тропе. Всичко е идилично, но на хоризонта се появява бившият любовник на Мариан (Роми Шнайдер) и неговата дъщеря, Пенелеопе (Джейн Биркин). Така скучният живот на двойката рязко се превръща в опасна игра, в която персонажът на Ален Делон започва връзка с Пенелопе. Сцените са заснети предимно около плувния басейн на вилата - метафора, за желанието, което се намира точно под повърхността на всеки от нас.
"Червеният кръг" (Le cercle rouge, 1970)
Поредната колаборация на Делон и Мелвий. Тук имаме почти всичко - звезден актьорски състав, отлична кинематография и устойчив сюжет. Делон играе крадец току що освободен от затвора, Ив Монтан е бивш полицай, сега алкохолик, а Жан Мариа Волонте е укриващ се убиец. Тримата планират голяма кражба на бижута. Истински шедьовър в криминалното кино, с бавна и смразяваща атмосфера. А Ален Делон отново ни отвява главите.
"Господин Клайн" (Monsieur Klein, 1976)
70-те са тежък период за Делон - добрите роли са все по-трудни за намиране. "Господин Клайн" е изключение. Делон играе артдилър, който успява да натрупа голяма печалба от евреите, които трябва да продадат вещите си, през Втората световна война. За нещастие обаче е объркан с друг Робърт Клайн - евреин , заловен от властите. Впримчен в капан, той трябва да докаже своята собствена самоличност. Филмът носи духа на романите на Кафка и показва живота в Париж по време на нацистката окупация през войната. Донася на Делон първата номинация за "Сезар".
Ален Делон е вечният секссимвол на киното
Името му го свързваме с редица неща – актьорско майсторство, харизма, красота, сексапил, амбиция, завист, агресия, авантюри. Днес, когато той стои далеч от екрана и се е посветил на бизнеса, то дори се е превърнало в нещо като марка – марката „Ален Делон“.
За него се носят десетки слухове, които остават скрити зад сините очи, острия нос и перфектната кожа. Колко жени е имал през живота си, какви са били годините в Америка, защо не е успял в Холивуд, какво е участието му в аферата „Маркович“? Само връзката му с Роми Шнайдер е един от романсите на миналия век, за който още се пише.
Ален Делон, освен че е гениален творец, е и майсторски изграден образ. Образ, който мъжът сам създава за себе си. С помощта на нечовешки красив външен вид и необходимата доза хитрост и лобиране. Още преди да стане известен, му предлагат договор в Холивуд – известният по онова време Дейвид О’Селзник му предлага стандартен седемгодишен договор. Късметът обаче среща Делон с други хора от Европа и той решава, че да остане във Франция е по-изгодно.
През 60-те години кариерата му е във възход. Ролите идват една след друга, камерата не го обича, а го обожава, той е суетен и се наслаждава на обожанието, което идва от всички страни. За връзките му се говори повече отколкото за филмите му – Роми Шнайдер, Клаудия Кардинале, Далида, Мирей Дарк и още десетки, които идват и си отиват, понякога дори докато е в сериозна връзка с някоя от гореизброените.
Тези, които не са фенове на европейското кино от миналия век, свързват името му най-вече с красотата. Това е част от участта на красивите актьори – вниманието на публиката е раздвоено между красивото лице и добрата игра.
Ние обожаваме филмите на Делон. Иконата на френското кино навърши 82 години тази седмица. Но едва ли, когато гледате „Басейнът“ мислите за него като за 82-годишен дядо… По този случай си припомняме най-добрите му роли, които ни напомнят, че талантът и красотата му остават ненадминати и до днес (в галерията горе).
