„Именно в Мароко той за първи път почувства силата и важността на цветовете.“ казва Пиер Берже.
Всеки артист си има онова място. Там, където не просто остава сам със себе си, а където се чувства жив. А за великите това не са просто места – те имат своите храмове. Оазиси. Великолепни градини, които ги пренасят в роман, подобен на „Тайната градина“.
Ив Сен Лоран е Маракеш. Той е животът, жегата, вятърът и шарената палитра на арабския град. Това е мястото, където дизайнерът и Пиер Берже купуват къща с огромна градина, вила „Оазис“, и поръчват на френско архитектурно студио да я направи истински берберски дворец. Там Ив създава колекциите си, там кани най-отбраните хора. Там преди седмици врати отвори музея, посветени на наследството на „Краля на модата“.
Точно месец след смъртта на Пиер Берже, на 19 октомври музеят с площ 4 000 хил. кв. м. отвори врати, за да изложи 5 000 тоалета и 15000 хиляди аксесоара, създадени в модната империя на миналия век.
Това е вторият музей, който отвори врати тази година, след музея „Ив Сен Лоран“ в Париж – от юли посетителите могат да видят голяма част от оригиналните дизайни на Сен Лоран. Мястото в Париж не е случайно – авеню „Марсо“ 5 – щабквартирата на модната къща.
„Десет години след смъртта на Ив Сен Лоран, исках авеню „Марсо“ 5 да бъде място, предназначено изцяло за съхраняване на наследството му.“ казва Пиер Берже в интервю по-рано през годината. „Отваряйки вратите на седалището на модната къща, искам посетителите да се потопят в атмосферата на най-великия моден дизайнер на нашето поколение. Това е първият музей в града, посветен на работата само на един моден дизайнер.“
Всъщност, Jardin Majorelle (името на градината в Маракеш) е популярна туристическа дестинация в града много преди роклите и аксесоарите да пристигнат в новия музей. Градината често е пълна с посетители, които се разхождат по алеите и се наслаждават на синия рай. Точно до нея се намира музеят, построен изцяло в модерен стил – в стила на Сен Лоран на XXI век.
„Това е повече от музей. Това може да бъде истински културен център.“ казва Берже. Освен постоянните експозиции на тоалети и аксесоари, в музеят се помещават и зала за временни експозиции, аудитория със 130 места, книжарница, кафе-ресторант, библиотека с 5000 заглавия – всичко това в името на създателя на едни от най-трайните културни течения на миналия век. И не само в модата, а в начина ни на живот. Библиотеката включва издания от личната библиотека на Пиер Берже.
„Jardin Majorelle и Маракеш са дълбоко свързани с дизайнера, който прави това място свой втори дом през 1966 година. Затова решихме, че това е идеалната дестинация, на която хората да усетят влиянието на този град върху Ив.“ казва Мадисън Кокс, който понастоящему е президент на фондация „Ив Сен Лоран“.
Богатата палитра и комбинацията от цветове е една от характеристиките на дизайните на Ив и именно Маракеш стои в основата на това изобилие на цветове. Африканската колекция от 1967 г. е типичният пример за влиянието. Тя е берберска прелест.
Отстрани се намира вила „Оазис“ – това име получава мястото, след като Берже и Сен Лоран го купуват. Къщата е като образец от учебниците по интериорен дизайн. От 2015 г. и тя е частично отворена за посещения. Къщата е построена през 20-те години от френския художник Жак Мажорел, който я продава на двойката. След смъртта на Ив Сен Лоран, прахът му е разпръснат в градината.
Каква е целта на всичко това и защо сега? Целта е трайното съхраняване на наследството на най-голямата модна империя на миналия век, чийто двама създатели вече не са сред живите. А защо сега – защото колкото по-рано, толкова по-добре.