Интересният и безграничен свят на Радичков

„Всеки на тоя свят се е появил различно. Тревата най-напред си показва носа от земята, източва го нагоре и тъй си остава — само с един зелен нос; ни уши у нея, ни крака, ни човка, а само тоя зелен нос.“

Тези думи напомнят ли ви нещо? Може би някое далечно гласче от детството? Ако е така, то вие сте късметлии. В живота ви присъства Йордан Радичков. Това не е малко. Това е белег за цял живот, който за щастие, може само да се разраства. Защото почти е сигурно, че веднъж докоснали се до творчеството му, в даден етап от живота ще се върнете към него. Дали ще бъде в ранните ученически години или в гимназията с „Нежната спирала“, или пък след време с пиесите, разказите и новелите, творчеството му ще ви зарази. Подобно на Чеховата проза, творчеството на Радичков създава реалност, която не искаш да напускаш.

Радичков е различният свят в българската литература и драматургия. Човекът суматоха. Стилът му е нов за времето, разбунва духовете и изгражда нови образи, сюжети, отношения. Абсурдното, реалното, комичното, тъжното – елементи от всичко това са гениално оплетени.

Учудване. Учудване от живота, от човешките възможности. Това е една от темите на Радичковото творчество. Както казва Владимир Янев, „при него всичко е интересно и безгранично“.

„Свирепо настроение“, „Ние, врабчетата“, „Барутен Буквар“, „Верблюд“, „Малки жабешки истории“, „Суматоха“, „Опит за летене“, „Януари“, „Лазарица“, „Прашка“… да продължаваме ли? За съжаление не можем. За сметка на това днес (когато се навършват 88 години от рождението му) сме подбрали любимите ни цитати, които могат да ви подтикнат отново да се потопите в света му.

„Човек е дълго изречение, написано с много любов и вдъхновение, ала пълно с правописни грешки.“ Домашна тетрадка

„Изобщо човекът обича да си придава важност, да гледа господарски и завоевателно на света. Но понеже е трудно той да направи това със същества равни на него, затуй търси същества слаби и беззащитни.“ Нежната спирала

„Човек не всякога е там, където е капата му. А при суматохата изобщо не може да се разбере под коя капа какво има.“ Суматоха

„Изнизахме се мълчешком помежду аленеещия шипков храст, вторачил като вампир стотиците си червени очи в нас, и помежду нежните дъги и спирали, изписани върху снега от падащия от небето гълъб.“ Нежната спирала

„Дълго след тази история едни говореха, че черказецът одрал жива лисицата, а други говореха, че лисицата била умряла. Но и до днес никой не знае със сигурност дали лисицата наистина е била умряла, или пък само се е преструвала на умряла.“ Лисицата, която се преструваше на умряла

„Човек какви ли не работи си помисля между въздишките на виелиците и какво ли не си пожелава!“ Париж има почивен ден

„Верблюдът — казват хрониките — може да превърне в пясък и най-зелената градина на приятелството. Окото да бъде будно, защото никой не знае кога и откъде ще се появи той — той живее навсякъде! Това ми казват старите черказки хроники за верблюда и аз не мога да не им вярвам, защото те са записани върху самата му кожа.“ Верблюд

„Казвали са ми, че в Китай няма нито една муха и че ако например по време на събрание се появи муха, то събранието прекъсва внезапно своята работа, убива мухата и едва след туй продължава. Не съм бил по ония места, но никак не вярвам, че там вече са успели да убият мухата.“ Убий мухата!

„Оня, който е бил затворен, най-добре разбира жаждата за свобода.“ Ние, врабчетата

„Трудните уроци са по-мъдри и по-благодарни за човека от лесните – това сам съм го изпитал и го зная от опит. Лесният урок се усвоява с леснина и от него почти нищо не научавате. Трудният урок иска много пот, но пък като усвоите урока, за цял живот ще ви държи влага.“

„Ако вие, деца, някъде по пътя си срещнете птича перушина, недейте я отминава. Повдигнете я от земята и я пуснете да полети и тя ще ви бъде много признателна. Защото една птица може да бъде мъртва, но перата й са винаги живи. Недейте отминава нашата птича перушина, недейте отминава спомена на нашия живот, а го съживявайте!” Ние, врабчетата

„Добре е човек да се научи да премълчава някои работи! Не да говори или да мълчи, а да премълчава!“

„А когато вечер слушам изявленията на говорителите на различните политически сили, ползващи временния статут на националната телевизия, пред очите ми застава натрапчиво и някой от споменатите по-горе шилегарници с вързано отпреде им им куче. Ако минава човек — кучето лае. Ако не минава — пак лае.“ Пупаво време

„Ако искате и вие да сънувате летящи сънища, опитайте. На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане.“ „Ние, врабчетата“