Българската църква – истории за убийства и гордост

Тази година е богата на събития за Българската ни православна църква. Първото и най-значимо бе избирането на нов Патриарх – на 24 февруари 2013г., неделя, на Патриаршески избирателен църковен събор в София Русенският митрополит Неофит бе избран за Български патриарх и Софийски митрополит.

След този избор последваха още няколко – през лятото по здравословни причини оставка подаде Западно- и Средноевропейският митрополит Симеон. Така, на 27 октомври, 35-годишният Константийският епископ Антоний бе избран на неговото място и стана най-младият ни митрополит.

На 9 юли България се събуди с новината, че тялото на Варненски и Великопреславски митрополит Кирил е намерено в района на местността „Траката“ край Варна. Официалната версия, която излезе по-късно е, че владиката е починал от хипотермия – гмурнал се надълбоко да вади миди и попаднал на силно студено течение.

Неофициално веднага се заговори за убийство. Тази версия защити и единият от двамата претенденти за наследник на поста Варненски и Великопреславски митрополит – епископ Игнатий от Сливенската епархия. Той, заедно с епископ Борис, бяха претенденти за мястото, но Светият синод касира изборите и насрочи нови на 15 декември. Двамата спорни кандидати за поста обаче остават в листата от общо 13 кандидати, които ще се явяват отново на избори.

На 6 ноември почина и неврокопският митрополит Натанаил. Той трябваше да навърши 61 години на същия ден. Така още едно митрополитско място трябва да бъде запълнено до края на годината. Към това добавяме и мястото на Русенски митрополит, което също е свободно след избора на Неофит за Български патриарх.

Всички тези събития ни провокираха да се обърнем назад, за да проверим дали Българската православна църква някога е била изправена пред такива драматични избори в близката си история.

Оказва се, че на едно място по интересен начин се преплитат събитията, описани по-горе – избори за митрополит, истории за чест и убийства.

Тази година се отбелязват две годишнини на Неврокопския митрополит Борис, а именно 125 години от неговото рождение и 65 години от мъченическата му кончина. Тази година (2013), Неврокопска епархия отбелязва и 119 години от своето създаване. Овдовялата епархия е основана през 1894 г. и става част от възстановената Българска църква.

Почти веднага след встъпването си като митрополит, дядо Борис изпраща окръжно писмо до своите пасоми и свещеници в Неврокопска епархия, в което той определя десет основни длъжности на свещеника.

Прочетете внимателно написаното от митрополит Борис, защото ние не сме срещали скоро подобно послание от църковен служител:

„Пастирите на Христовата Църква трябва всякога да знаят и помнят своя свещен и неотменим дълг ­не само да свещенодействат, но и да учат и наставляват своето паство, да проповядват на всички Словото Божие, да просвещават човеците с Христовата истина и да сгряват с Христовата любов… Затова съгласно Божествената заповед на нашия Спасител, мъдрите съвети и внушения на св. Апостоли и поучителния пример на всички достойни пастири и служители Христови ­ задължавам повелително всички благоговейни свещеници в Богохранимата Неврокопска епархия:

1. Преди всичко те сами да знаят основно истините на християнската вяра и християнската нравственост и да живеят и действат според тях.

2. Да служат редовно Божествена литургия във всички неделни и празнични дни и да държат всякога на края на Литургията след отпуста, отбрани и общодостъпни и добре приготвени проповеди, които да не траят повече от 10-15 минути.

3. След като предварително сами бъдат напълно проникнати, просветени, възродени и въодушевени от великите божествени истини за християнската вяра и нравственост, да изясняват на християните тези истини.

4. Да основат веднага при всеки храм православно християнско братство ­ съгласно устава за православните християнски братства в България. За основа на братството да послужи църковното настоятелство и църковните настоятели, които задължително са членове на братството.

5. Да държат беседи пред братствените членове и всички християни, които биха желали да слушат, два пъти седмично.

6. Да разкрият и разяснят в беседи пред братствата основните истини на Христовото учение и по-важни събития от живота на Христовата Църква в продължение на седем години. (В тази точна митрополит Борис обяснява как в продължение на седем години да се четат тези беседи, като определя да се изучават евангелските истини, словата на св. Отци, Свещ. Писание и накрая историята на Българската православна църква.)

7. Да вземат незабавно почин да се образуват веднага, съгласно изработените за тая цел устави ­ детски православни дружества при всички основни училища и прогимназии…

8. Да държат на учениците в православните християнски дружества беседи един път в седмицата в продължение на шест месеца.

9. Да учат на църковно пеене децата в православните християнски дружества, а възрастните християни в православните християнски братства.

10. Да се подготвят грижливо за проповедите, които ще казват в Църква, и за беседите, които ще държат в братствата и дружествата.“

Митрополит Борис завършва това свое окръжно послание с думите:

„Всички горепосочени задължения, които произтичат от божествената заповед на нашия Спасител ­да учим и проповядваме, са безусловни и неотменими. Никой истински пастир не може да се откаже от тях… Веднага с това окръжно изпращаме Ви наръчници, устави за християнски братства, устави за православни детски дружества и религиозни картинки. Картинките ще раздадете на членовете от новооснованото православно християнско дружество при основното училище или прогимназията“.

От това окръжно послание до свещениците в Неврокопска епархия става ясно, че митрополит Борис е държал много на християнската проповед, беседите, общуването с деца. Това му изискване към свещениците се явява продължение на неговата борба за проповядване на Христовото слово в българското училище.

На следващия месец ­септември, митрополит Борис изпраща окръжно послание до учителите в Неврокопска епархия. В него той се обръща със сърдечна любов към учителите в епархията. Отправя молба към учителите, като казва:

„Отправям ­ в името на общонародното добро ­сърдечен зов и настойчива молба към всички учители в югозападните покрайнини на нашето единно отечество (Неврокопска епархия): Да образуват във всички училища православни християнски дружества и да се грижат усърдно за тяхното преуспяване. Да взимат участие в православните християнски братства. Да образуват църковни училищни хорове. Да дават, където им е възможно, своето ценно съдействие на нашата родна Църква и на нашите свещеници, за да могат те да изпълнят по-добре своята мисия сред нашия народ“.

Историята ни за митрополит Борис обаче приключва внезапно на 22 ноември 1948 г. Тогава „Църковен вестник“ излиза в траурен вид. Починал е Негово Високопреосвещенство Неврокопският митрополит Борис. Убит е!

„Голяма и неизразима скръб притиска сърцата ни. Църква и народ горчиво оплакват тежка и невъзвратима загуба. Пред нас лежи бездиханен нашият възлюбен събрат и духовен отец и архипастир ­ Високопреосвещеният Неврокопски Митрополит Борис. Неочаквано той стана жертва на нечувано в живота на Църквата ни злодейско покушение. Навръх Димитровден ­ рожденият ден на самия покойник подир извършване на Св. Божествена литургия, след приобщаване със Св. Христови Тайни и след възторжена архипастирска поука към стеклите се в Божия храм богомолци, Високопреосвещеният Борис бе убит в с. Коларово, Петричко, от един недостоен и низвергнат от духовен сан свещеник… Да оплачем нашата раздяла със скъпия ни и непрежалим събрат и архипастир. Но и колкото да скърбим за него и да го оплакваме, нека не забравяме, че той не се нуждае от нашите сълзи. Не! Той се нуждае и иска от нас да се окажем верни към ръководните начала на неговото архипастирско служение за преуспяване на Светата ни Църква и на нашия народ…“

Така завършваме тази история, запазена в аналите на Българската православна църква. По странен начин повтарящите се събития, места и случки ни карат да се чувстваме малко по-спокойни, че можем да устоим на всичко, стига вярата да е с нас и ние да сме с вярата.