Новият Шерлок? Не, това е Корморан Страйк
Легендата гласи, че когато през 2013-а на книжния пазар излиза криминалният роман „Зовът на кукувицата“ от неизвестния до момента автор Робърт Галбрейт, който впоследствие се оказва Дж. К. Роулинг, Роулинг прави този „експеримент“, за да види дали хората я четат, защото все още става за четене, а не защото е „онази, която написа Хари Потър“.
И да, те я четат. „Зовът на кукувицата“ се продава добре за нов автор и дори получава прилични ревюта. Няколко мееца след като набира скорост един журналист разкрива, че зад името Робърт Галберйт се крие един от най-известните модерни автори. Ето тогава става бум и „Зовът на кукувицата“ се превръща в бестселър.
Малко след приключването на сериите за „Хари Потър“, Роулинг посяга към жанра за възрастни, защото мистър Потър минава за детска книга, а след това и към добрата стара мистерия.
Смятан за по-лековат жанр, подобно на своите събратя трилъра и кримката, на мистерията се гледа като на нещо, което всеки би могъл да напише и съответно всеки го прави. Добрата мистерия обаче се готви по-трудно и от гурме, и ако бъде направена наистина добре ви се услажда като черешов пай сутрин. Всеки почитател на литературата и киното неизменно минава през мистерията и задължителните автори там, като Агата Кристи и Артър Конан Дойл. Някои остават фенове, други никога не се връщат и гледат на жанра, като на претенциозна версия на тийн роман, който отдавна са загърбили.
Добрата мистерия е трудна за разказване и снимане обаче. Въпросът „кой го направи“ остава да кънти в главата на зрителя или читателя, много след като историята е свършила. Следващият въпрос е „защо“. Граденето на добро убийство е по-трудно, отколкото някой може да си представи и малко са майсторите, които могат да го разкажат. Дж. К.Роулинг, както се оказва, всъщност е един от тях.
Без да има кой знае какво новаторство или открития в света на литературата, нейната поредица за бившия военен и полицай, превърнал се в частен детектив, е изключително приятна, четивна, готина и добре написана. Дж. К. Роулинг има няколко страхотни плюса като писател и един от тях е, че успява да изгради плътни и чудесни персонажи. Корморан Страйк не прави изключение. Сприхав, темерут с един ампутиран крак и без собствен дом, детектив Страйк е смесица между най-добрите в жанра – Марлоу, Шерлок и Поаро. В него дори може да откриете чeрти и от добрата стара Мис Марпъл, защото е много наблюдателен.
Разбира се, Роулинг трябва да изяде много хляб, за да се превърне в Агата Кристи или в Конан Дойл, но фонът на Лондон и афинитетът към мистерии на англичани е нейният най-голям плюс.
Британците просто умеят да създават добри детективи, които да разрешават интересни престъпления. Стига това да е вашият жанр. За много хора вече не е.
След бума на „Зовът на кукувицата“ Роулинг започва да пише като луда и за две години изкарва още две книги от поредицата – „Копринената буба“ и „В служба на злото“. Корморан Страйк започва да придобива статута на един от британските детективи, които са тук, за да останат. Дали това ще се случи обаче само времето ще покаже.
Още след първоначалния успех на книгите се заговори за филм, а после и за сериал. Може би, защото Роулинг уточни, че поредицата за Корморан ще продължи в точно седем книги. BBC купиха правата и заедно с Роулинг на борда започнаха работа по продукцията. Това им отнема близо 3 години и няколко прекъсвания, докато намерят перфектния Корморан, неговата помощница Робин и всички останали елементи от пъзела, които в крайна сметка представляват първи сезон на Strike: The Cuckoo’s Calling.
Точно 3 епизода, последният от които ще бъде излъчен днес, обединяват в себе си първата книга на Роулинг. BBC вече са подписали договор за втори и трети, които съответно ще са по втората и третата книга. Единствената задача на Роулинг е да навакса с писането.
Том Бърк, който може и да сте гледали в британското шоу „Тримата мускетари“ и Холидей Грейнджър правят новия отбор по модела Шерлок/Уотсън. Схемата на Роулинг е малко по-различна, разбира се.
Самият сериал има чудесна визия, строго следва книгата, пълен е с плътни персонажи, добри диалози, британски акцент, пъбове, откачалки, изключително секси Том Бърк и една чудесна мистерия, която ако не сте чели книгата, а разчитате на сериала, ще ви кара да си размърдате малките сиви клетки. Всичко останало са подробности и детайли, в които ще трябва да се убедите сами. Приятно гледане
