Лунното магнитно поле има загадъчно дълъг живот

Докато изследвали образци от лунни скали, доставени от екипаха на мисията „Аполо 15“, американски учени установиха, че естественият спътник на Земята е имал собствено магнитно поле преди 1-2,5 милиона години. Това означава, че магнитното му поле съществува от много по-отдавна, отколкото се смяташе досега.

Засега няма консенсус как това е било възможно – според всички изчисления ядрото на Луната трябва да се е охладило по-рано, а това би довело до изчезването на магнитното поле още преди 3,5 милиарда години.

Учените изследвали образци, събрани от астронавтите Скот и Ъруин през 1971 г. Онези проби, които били взети около кратера Дюна, съдържали съставки от стъкло, образувани след сблъсък на друго небесно тяло с лунната повърхност. При това стъклото се охладило под въздействието на магнитно поле със сила от порядъка на 3-7 микротесла. Датирането по калий-аргон показало, че това се е случило преди 1-2,5 милиарда години.

Досега се смяташе, че магнитното поле на Луната е изчезнало преди 3,6 милиарда години. Според всички изчисления лунното магнитно динамо би трябвало да спре да функционира с охлаждането на вътрешните слоеве на това небесно тяло. Учените предполагат, че освен с класическото динамо, естественият спътник на Земята е разполагал с още един поддържащ магнитното поле механизъм – конвекция. В резултат на нея по-леки фрагменти от ядрото и долните слоеве магма са могли да се изкачат нагоре, осигурявайки някаква подвижност на вътрешните слоеве на спътника на Земята най-малко един милиард години след като динамото спряло да функционира.

Откритието показва, че дори малки небесни тела могат да имат магнитно поле, което да е устойчиво в разстояние на милиарди години. То е важно за обитаемостта на небесните тела – отклонява от повърхността им част от космическите лъчи и намалява загубите на атмосфера под въздействието на звездния вятър.

Резултатите от изследването са публикувани в Science Advances.