The darkness is coming. „Тъмната кула“ е по кината

„Светлината си мисли, че пътува по-бързо от всичко, но греши. Независимо колко бързо се движи, мракът винаги е първи и я чака.” Това е цитат от Тери Пратчет, но в цялата си простота е събрал повече мъдрост от тонове изписани тежки страници и ярко описва новата филмова адаптация по Стивън Кинг.

Самият Кинг пък е фен на Пратчет и обратното, и тъй като хорър майсторът се набърква в света на фентъзито, в който Светът на Диска има специално място, цитатът отново намира най-подходящата си причина да се появи именно тук.

Стивън Кинг обича заиграването с жанрове и макар страшното да му е някак повече на сърце, през 70-те години на миналия век си позволява да вкуси малко и от фентъзи жанра. Тогава се появява и първата книга от поредицата „Тъмната кула“. В нея самотен ловец в паралелен свят на нашия – Роланд Дешейн, преследва зъл магьосник с ярко изразени черти на социопат – Мъжът в черно. Двамата, различни и еднакви като двете страни на една монета, олицетворяват вечната битка между доброто и злото, тъмното и светлото и се гонят през вселени и места, за да може единият да унищожи другия. Последната, седма част от поредицата, излиза през 2004-та.

За киноадаптация по „Тъмната кула“ се говори от доста време. Феновете на книгите са скептично настроени и трябва да бъдат – фентъзито е измамен жанр, в който авторът се подлъгва, че измисля свят, в който всичко му е позволено и рядко успява да оправдае логично действията си. Истината е, че измислянето на цял нов свят, с нови правила е едно изключително трудно занимание.

В крайна сметка филм по „Тъмната кула“ се случва. На борда са привлечени Матю Макконъхи като Мъжът в черно и Идрис Елба като неговия опонент Роланд. Иронично или не, единият е светъл, а другият – тъмен. Точно като двете страни на монетата. Битката им за добро и зло е буквално пренесена на екран. Най-вероятно абсолютно несъзнателно.

„Тъмната кула“ е по кината от петък и е един приличен фентъзи филм за лятото, ако такъв ви се гледа. Той е почти клиширан и дори базисен на моменти, и в него няма почти нито една изненада. С изключение на страхотните Макконъхи и Елба. Те са прекрасен тандем и винаги са удоволствие за гледане.

„Тъмната кула“ бяга толкова далеч от романите, колкото може да избяга една скъпа холивудска свръхинтерпретация. Феновете на поредицата ще бъдат силно разочаровани, но за светка на това всички останали ще получат точно това, за което са си платили да видят. Модерно фентъзи с елементи от Дивия Запад, в което една Тъмна кула пази всички светове от голямото страшно зло – демони, чудовища и прочие неприятни елементи от митовете. Един зъл магьосник иска да я събори, за да властва над света, а последният оцелял Стрелец се опитва да го хване и да го спре. Към всичко това добавяме пророчество, в което едно малко дете ще успее да срине кулата и да помогне за нейното спасение или унищожение.

Роланд, малкият Джейк, който получава видения за Кулата и Мъжът в черно, започват схватка посипана с кръв, магии, зли същества, мелодраматични клетви и убийства на невинни девойки, за да стигнат до логичния финал на тази история, стара като света.

„Тъмната кула“ е като учебник по фабулна композиция. В него има всички елементи на перфектно навързана приказка за доброто и злото и вечната борба, която те водят. За сметка на това отсъстват елементът на изненадата, по-дълбоките взаимоотношения и предисторията на света, създаден от Кинг.

Разбира се, това са допълнителни и препоръчителни условия от по-взискателните киномани и фенове. Всички останали ще останат доволни. Защото „Тъмната кула“ е приличен филм. Той е изпипан визуално, има чудесен актьорски състав, готино създаден свят и приятен cheesy диалог, който адски му отива. Той е летен филм, който ще остане във времето и пространството като такъв и няма да промени нищо – нито любовта ви към Кинг, нито облика на лятното кино.

Той е приятно жанрово клише, което след два часа игра на „Стражари и апаши“, ще ви остави с усещането, че сте гледали модерна приказка, която не ви е затормозила особено. Дали това е плюс или минус, ще трябва да прецените вие на излизане от залата.