10 Cloverfield Lane
Започваме с нещо, което така и не мина по нашите кина миналата година и това си беше чиста загуба. 10 Cloverfield Lane се води вдъхновен от известния трилър Cloverfield от 2008 година. За разлика от първия в този филм няма епохални сцени, нито взривове. Само усещане за ужас, който май е измамен. Момиче и момче попадат в мазето на луд мъж, който вярва, че апокалипсисът идва. Целият филм се лашка между измама и реалност, а финалът е... как да кажем. Много изненадващ. Деймън Шазел е един от сценаристите, ако това придават тежест, макар че в случая не е необходимо.
Не казвай сбогом
Един от най-добрите трилъри, които седмото изкуство е произвеждало през последните си години. Режисурата принадлежи на Дейвид Финчър, но по-важното тук е историята. Джилиан Флин е човекът, който стои зад това. Автор на романа, а след това и на сценария. Историята, която започва като „мъж, който май е закопал жена си в двора“ прераства в борба на котка и мишка, на злобен танц между социопати, а Розамунд Пайк прави една от най-добрите си роли. Бен Афлек също. „Не казвай сбогом“ е филмът, за когото най-точно важи цитатът на Артър Конан Дойл, че „няма по-голяма измама от очевидния факт“.
Селото
М. Найт Шамалан е човекът, който стои зад репликата „Виждам мъртви хора“. Той е човекът създал „Шесто чувство“ и независимо какво прави след това, ще остане в киното, като режисьорът, който ни шокира през 1999-а. Няколко години по-късно, през 2004-та, Шамалан все още е в топ форма и вади на бял свят „Селото“. Най-подцененият му трилър притежава всички качества на страхотен филм и най-важното – финалът наистина е неочакван. Шамалан успява да структурира история, в която те води за носа, давайки ти всички улики, че нещо не е наред. И ти пак не се сещаш, докато не ти го пльосне на екрана.
Мементо
Ключът към загадката на един от най-добрите филми на Кристофър Нолан се крие още в заглавието. Memento от латински значи „помни“. И затова историята разказва за мъж, който има проблем с краткотрайната си памет. Той не помни никакви дребни или скорошни събития. Кристофър Нолан умно разказва филма си отзад-напред и нищо в него не е случайно. Зрителят се запознава със събитията паралелно с основния персонаж, за да открият заедно на финала, че нищо не е такова каквото изглежда. В „Мементо“ мъж търси кой е убил жена му и попада във водовъртеж от събития, които го водят до най-логичното обяснение на мистерията.
Злокобен остров
Изключително подценен филм на Мартин Скорсезе по романа на Денис Лихейн. Двама полицаи пристигат на изолиран остров, за да търсят изчезнал пациент и единият от тях, в ролята е безпощадно добрият Леонардо Ди Каприо, започва да открива случки и събития, които се случват наоколо и за които никой не подозира. Филмът през цялото време се носи между полудяването и реалните събития, между патологията и действителността на реалността, за да ти каже накрая, че нищо от това, което си видял не е истина. Или е? Човек сам трябва да прецени.
WTF! Филмовите финали, които ни шокираха
Един добър филмов критик беше казал преди време, че най-важното в един филм е да започне добре. Да те вкара с шут в историята си в рамките на 3 до 5 минути. Второто най-важно нещо е да те шокира. Някъде в средата, донякъде с персонажите си.
Най-трудно обаче си остава третото нещо – финалът. Ако финалът на един филм е насран, то може да кажем спокойно, че насран е и целият филм.
Когато човек гледа един филм и още от средата знае какво ще стане, защото „все едно аз съм го писал“, значи, че някой някъде не си е свършил работата.
Разбира се, има и филми чийто финали са по-известни от самите тях. Такива са „Обичайните заподозрени“, „Шесто чувство“, „Боен клуб“… може да изброяваме модерни класики до безкрай, но няма нужда… схващате идеята.
По кината от тази седмица е трилърът Get Out, или „Бягай!“. Спечелил фенове с напрегнатото си действие и странния си финал, филмът вече е в топ местата на критиците и някои дори му предричат номинации.
Ние пък го използваме за вдъхновение, за да ви кажем за още 5 филма, чийто финали ни шокираха. Модерни, стари, но не чак толкова известни… В галерията горе.
