Париж е градът на хилядите планети

Вярвам, че отдалеч всички градове си приличат. Високи сгради, големи улици, хиляди коли. И хора. Множество хора, които тичат за някъде. Също така вярвам, че колкото и да е велико в твоите представи едно място, винаги има някой, който иска да си тръгне оттам.

Париж също прилича на много градове отвисоко и отдалеч. Най-вече в покрайнините си. Индустриалните части и големите магистрали в ремонт напомнят на много места в централна Европа, където някой някога е бил. В сърцето си обаче Париж е различен.

Париж е мъж бохем. Той носи шапка, сако, кожени обувки, слънчеви очила и всичко му стои добре. Той е събирателно на стария дух и новото начало. Освен това мирише. На места зле, на места добре, но мирише силно и специфично. Не така, както мирише Азия, а по онзи начин, по който хората преди векове са миришели, когато са си слагали тонове парфюм, за да прикрият факта, че не се къпят. И можеш да разбереш за ниската им хигиена само от постоянното почесване с дълги пръчки под перуките.

Париж е ето такъв човек. Той е доста мръсен в дълбочината си, в по-крайните квартали, но пък е толкова естетичен, толкова красив, толкова изтънчев и лъскав в сърцето си, че на теб не ти пука. Защото си там. И вечеряш до Лувъра и се разхождаш по улиците, които са вдъхновили Ван Гог в Монмартър. Пък то нека е мръсно. Дреме ти.

Париж наистина има сериозен проблем с мръсотията, това е очевадно още от летището. Очевадно е и от хората, които живеят в по-крайните му квартали и ползват затънтените линии на метрото, в които няма климатик. Там може да срещнете всякакви съмнителни субекти от различни точки на света, на които им личи, че не са оттук, но са дошли и смятат да останат. Пак там, из дълбоките недра на метро станциите, може да видите и бежанци. Застанали с табели и чакащи помощи. Боси дечица тичат, а окаяни майки гледат с тъжен поглед. Повечето хора ги подминават, защото бързат, но те правят ярко впечатление.

В по-горната част на метрото ще срещнете средната класа. Те работят, учат, модерни са, но не са богати. Там не мирише на лошо, но мирише специфично. На хиляди хора, които са минали за малко и бързат, защото живят в Париж или са родени там, и имат реална работа, на която отиват.

В най-горната част, която води до сърцевината на Париж и неговият реален център, ще видите мъжете в костюми и жените с таблети. Момичета с широки поли и красиви рокли. Ще има климатик, а някоя от тези линии ще ви заведе до центъра на Монмартър, Шанз-Елизе или Нотр Дам.

Метрото е изключително важна част от Париж, защото е най-удобният транспорт за придвижване. Дневната карта за него е на цена от 7 евро и може да стигнете от Сен Дени до Триумфалната арка без проблем.

Разбира се, че Париж е атрактивен и исторически и има няколко важни точки, които всеки уважаващ се човек, който цени изкуството, историята и красотата, трябва да види. Такива са Триумфалната арка, където има тур, Нотр Дам, където винаги има огромна опашка, Айфеловата кула, където странично има парк, в който може да седнете и да я видите как се извисява над вас, и Лувъра, разбира се, защото трябва да видите Мона Лиза. Няколко евро и чакане на опашка винаги си заслужават, за да станете свидетел на истински шедьовър, защото това е нарисувал Да Винчи и човек го разбира, когато застане пред нея. Хилядите азиатски туристи на групи са мега дразнещи, но човек някак успява да ги игнорира, щом застане там. Лувърът не е тих, жужи от хиляди хора, огромен е, но е редно щом сте в Париж да му отделите време.

Другото място, разбира се, е Монмартър. Кварталът на бохемите, художниците и хората на изкуството. Той е запазил онзи дух още с площада си, на който се излиза след изкачването на милиони стъпала от метрото. Париж и по-специално Монмартър са опасани от стълбица, хиляди стълбища, които водят към сърцата им. Човек ги качва и слиза от тях постоянно, а потта се лее по цялото ви тяло. Но сте в Париж и е красиво, и вечно.

В центъра на Монмартър има пекарни, бистра, места за сладолед, вина и художници. Някъде там, край водите на Сена, може да намерите най-красивите неща, които да купите за спомен, защото човек трябва да има спомен от Париж.

И, разбира се, задължителен за посещение е Пигал. Плаца, дълга улица, на която ще видите всички секс шопове, бардаци и елитни проститутки на Париж. Това е мястото, което се променя рязко сутрин и вечер. Неговата крайна и най-ярка точка е Мулен Руж. Билетът е скъп и трудно се влиза, ако не си го купил от по-рано, но за сметка на това Пигал предлага още множество еротични шоута – от най-евтините и вулгарни до класни и изпълнени с женска красота и естетика.

Другото, което трябва да се направи в Париж, е да се яде. Омлети, салати, десерти – малките бистра, нагъчкани из ъгли и улици, предлагат всичко, и то е вкусно и скъпо. Но кога друг път човек може да обядва в градините на Тюлери, да дели малко пространство до Версай или да пие бира в основите на Айфеловата кула? Никога. Това може да се случи само там.

Париж е градът на хилядите планети. Той обединява в себе си част от мръсното и грозно лице на Европа, носи лекия полъх на това, че нещо лошо му се е случило, но той продължава напред (това се усеща от групите полицаи с калашници, които се разхождат), и има онзи бохемски вечен дух на нещо, което ще остане много след като вие и аз сме си отишли. Париж е велик и трябва да се види, вкуси и усети поне няколко пъти в живота.